A. C. Meyer - Една Вълшебна Коледа

Тя отвори устата си в едно голямо О. Габриела, никога не бе напускала царството небесно заради мисия. Никога никога. Всичките ѝ мисии бяха изпълнявани от разстояние и, като си помисли за това, тя подозираше, че може би поради тази причина те не се получиха много добре.

– Ето защо това е голяма мисия, скъпа – каза Анджела и насочи цялото си внимание към нея. – Твоята мисия е да поправиш едно разбитото сърце.

– Любовна история? – Попита младата жена. Тя обичаше случаите, свързани с романтика. Беше толкова красиво да види двойките щастливи до края на живота им!

– Всъщност, не. Това е... хъм... общ случай.

– Добре – промълви тя, като се окуражаваше да продължи, въпреки че не знаеше какво... може да представлява един...общ ... случай.

– Ще бъдеш пренесена там и ще трябва да взаимодействаш с хората – каза тя, а очите на младата жена се разшириха. – Ще прекараш време със Самуел и ще му помогнеш да излекува сърцето си.

– Но как... как... ще направя това?

– Ще разбереш, когато стигнеш там – каза тя, запазвайки мистерията. Но преди Габриела да има шанс да протестира, Анджела продължи – но, скъпа моя, много е важно да не забравяш три неща: никой не може да знае, че си от тук, нито нещо свързано с нас; трябва да завършиш мисията си до Бъдни вечер. Когато часовника удари полунощ, времето ти на Земята приключва.

Тя кимна, чувствайки се шокирана.

– И третото и най-важно: когато си в човешка форма, като тях, свободната ти воля ще ръководи съдбата ти. Остани съсредоточена върху мисията и бъди внимателна с изборите, които правиш.

– Ще ми помага ли някой? И откъде да знам кой е този Самуел? Объркана съм, Анджела. И...

Още веднъж, настойникът я прекъсна.

– Всичко ще бъде изяснено, когато си там. И когато имаш нужда от мен, ще намериш отговорите на въпросите си в чистотата на дете. Сега си върви, скъпа. Ще се видим на Коледа.

И с щракане на пръстите на нейния съветник, светът, който тя познаваше, изчезна.

Две

Първи ден

ИЗПРАВЕН ПРЕД КОМПЮТЪРА, с отворен текстови редактор, Самуел затвори очи, докато многократно докосваше върха на носа си с показалеца, сякаш вдъхновението щеше да се появи магически. С тежка въздишка той избута обратно въртящия се стол и реши да отиде в кухнята за малко кафе. Той бе чел в някой уебсайт, че напитката помага с концентрацията и стимулира креативността, но след четвъртата – или беше седмата? – чаша за деня той се почувства по-наелектризиран от всеки друг път.

Той щеше да натисне бутона, който да накара кафеварката, най-добрия му приятел, да работи, когато чу силно почукване в стаята.

– По дяволите – изпухтя той, прокара ръка през лицето си, брадата все още неизбръсната, и по косата си, която беше по-разбъркана, отколкото когато стана от леглото. Той не виждаше причина да се сресва или да се притеснява за бръснене, когато прекарваше деня сам у дома. Тоест, ако не беше обезпокоен от неочаквани и неудобни посетители.

Почукането звучеше по-силно и, като редеше серия от проклятия, той отиде в хола и завъртя ключа, знаейки кого ще намери от другата страна на плътната дървена врата.

– Не ти ли казах да ме оставиш на мира, Джей Пи? – Промърмори той, когато видя, че редакторът му пресича дървения праг и влиза във вилата, така сякаш притежава мястото.

Откакто нещата започнаха да се объркват, преди малко повече от шест месеца, животът му напълно се обърна с главата надолу: годежът му се провали, той се отдалечи от брат си – с когото бяха много близо до преди всичко това да се случи – не можеше да спази срока за ръкописа си и загуби най-добрия си приятел (който също бе и негов агент) – което оправдаваше присъствието на неговия редактор там. Тъй като бомбата бе избухнала, Джей Пи пое отговорността да се опита да го държи фокусиран върху довършването на ръкописа и да оправдае големия аванс, който бе получил.

– Както ти казах – каза Джей Пи Си, влизайки в стаята и подминавайки го без да го е грижа за враждебните му думи. Той вече беше свикнал с това. Дълбоко в себе си, Джей Пи знаеше, че куче, което лае не хапе. Особено онзи там. – вилата, макар и далеч от центъра, е много удобна ...

Самука му се намръщи, чудейки се защо неговият редактор се държи като агент по недвижими имоти, но преди да има време да се запита какво става, чу шум до себе си. Погледна встрани от Джей Пи и погледът му попадна на... най-сладкото момиче, което някога бе виждал. Русата коса беше свободна и падаше на вълни по раменете. Тя мигна с очи, с толкова светло син нюанс, че изглеждаха като изкуствено оцветени, докато тя сканираше вътрешността на къщата. Нейните черти бяха много нежни, перфектно пасващи на малкия ѝ ръст – поне един фут по-ниска от него – което предизвикваше чувство за защита. Същото видя отразено в очите на Джей Пи и което той се беше заклел никога да не се чувства, тъй като го направиха на глупак. Без съмнение, тя беше красива. Но освен това тя имаше младежко и живо сияние, която да може да порази и най-сериозния смъртен.