A. C. Meyer - Една Вълшебна Коледа

– Здравейте? – отговори тя, някак си питайки, несигурна за това какво иска настойникът от нея. От пристигането си там, Габриела бе сменила няколко настойници, но все още не бе успяла да придобие достатъчно умения, за да се придвижи на по-високо ниво. Всеки път, когато имаше възможност да подложи всичко научено на проверка, нещо се случваше и нещата се объркваха. Това е, което се случи последния път. Тя се забърка в голяма бъркотия , когато поради незначителен проблем с езика, тя предизвика инцидент, който доведе до това една улица да бъде покрита с тон шоколад, изтекъл от фабрика в Германия. На Земята вестниците съобщиха, че е било по вина на малък технически дефект , но тя, Анджела и всички други ангели и настойници знаеха кой е истинският виновник. Дори и днес, въпреки че бяха минали няколко седмици, Габриела все още се изчервяваше от срам, когато срещнеше Великия Пазител.

– Хайде, скъпа моя – мекия глас на Анджела я подкани и тя отиде на масата си.

Габриела се приближи със страхопочитание, както правеше всеки път, когато влизаше в стаята на един от настойниците, но старата жена ѝ отвори с тази усмивка, която имаше силата да успокои всички ангели, от най-малките до най-възрастните като нея. Ярко сините ѝ очи я наблюдаваха с обич и тя направи знак на момичето да се приближи.

Тя се усмихна, а Анджела кимна, докато дръпна букла от късата си коса, дълга до брадичката и толкова бяла, че изглеждаше като облак, зад ухото. Габриела мислеше, че е невероятно как изглеждаше толкова млада, въпреки косата, която блестеше като ореол.

– Имам мисия за теб, млада госпожице – каза тя, и изразът ѝ беше сериозен за първи път.

– Ах, наистина ли? – попита Габриела, докато завиваше кичур руса коса на върха на пръста си, почувствала се вече нервна от тежестта на отговорността.

– Естествено – промълви тя, докато въртеше очи, сякаш разпитът беше напълно ненужен. Което имаше логика, тъй като като чирак, тя не трябва да се съмнява, когато един настойник и каже, че има задача за нея.

Надявам се да не включва сладки от какъвто и да , е вид, помисли си тя.

– Добре – промълви тя, като си размени краката.

– Боя се, миля моя, че това е една изключително специална мисия. След последните събития, Великият Пазител беше решен да те понижи на помощна позиция, но успях да го убедя да ти даде още един шанс. – Последен – подчерта тя.

Младата жена потръпна от думите и почувства как очите ѝ се напълниха със сълзи. Да бъдеш повишен в чирак беше голямо постижение, а да те понижат в помощната позиция би било най-големия позор, който един ангел можеше да получи в царството небесно. Това беше като да подпише удостоверение за неработоспособност и всички, без изключение, да знаят, че тя не е оправдала грижите на своите наставници и настойници.

– Но... но... – започна тя, но настойникът вдигна показалеца си, което я накара да млъкне веднага.

– Ти имаш сладко и чисто сърце, Габриела, a аз вярвам в потенциала ти. Освен това момичетата трябва да си помагаме, нали? – Тя премигна и се усмихна. – Знам, че имаш... някои трудности, скъпа, но се нуждая от пълната ти отдаденост на тази мисия.

Полагайки ръка върху гръдния си кош Габриела почувства как сърцето ѝ потъва. В същото време, беше голяма чест да имаш доверието на настойника си. Беше повод за съжаление да се знае, че това е последният ѝ шанс да докаже, че е достойна да се придвижи напред.

Анджела се изправи, хвана я за ръка и я отведе до големия екран от другата страна на стаята. Натисна няколко бутона, екранът светна и се появи красиво място. Марчела, най-добрата приятелка на Габриела там и която наскоро бе повишена заради успешно изпълнена мисия – ѝ разказа за това оборудване. То е свързано със Земята и предава всичко, което се случи там в реално време. И беше невероятно! Това беше първият път, когато Габриела имаше контакт с оборудването и беше възхитена.

– Какво красиво място...– промълви тя, докато гледаше осветения град. Изведнъж тя забеляза, вилите в колониален стил и тръпка от ужас достигна до основата на тялото ѝ. – Ще трябва ли отново да се справям с германците? – попита тя, разтревожена. – Но поради езика...

Анджела вдигна ръка, прекъсвайки Габриела.

– Това място се нарича Грамадо. То е в южната част на Бразилия.

– О – проговори тя, гледайки назад към екрана. – И какво трябва да направя този път?

Настойникът погледна в нейната посока, наблюдавайки я отблизо.

– За разлика от другите пъти, ще трябва да отидеш там.