A. C. Meyer - Една Вълшебна Коледа

Освен него, разбира се.

Момичето мина покрай него, но игнорира присъствието му, напълно фокусирана върху мястото. Тя беше толкова запленена от това, което гледаше, че сякаш беше пред осмото чудо на света, а не във вила на края на Грамадо, далеч от всичко и всички – благодаря на Бога.

Когато тя спря на няколко стъпки пред него, той наблюдаваше извитото ѝ тяло, облечено изцяло в бяло, с тесни панталони от габардин, тениска, яке и дори кецове тип Конверс, целите бели. Тя почти... блестеше... ако това бе възможно.

– Ах, по дяволите, имам халюцинация, помисли си Самука. – Сигурно е по вина на последната чаша черно кафе, което изпих, , каза той, като затръшна вратата зад себе си. Разтърсвайки главата си, той решил да си възвърне контрола над собствения си живот. Или поне, в дома си.

– Може ли да знам какво мамка му е това? – попита той със сумтене, а Джей Пи спря да говори, гледайки встрани от момичето към Самука. Сапука го гледаше гневно, надявайки се, че тонът му ще е достатъчно свиреп, за да ги изгони оттам. Когато погледна момичето, той се изненада да види, че ръката й беше над устата и очите ѝ бяха широко отворени, сякаш бе шокирана от поведението му.

Джей Пи разтърси главата си с отвращение и погледна обратно към момичето.

– Габриела, това е Самука. – Той размаха пръст в негова посока. – Прости му маниерите. – каза Джей Пи с нежна усмивка. – Той е далеч от цивилизацията от дълго време и трябва да е забравил как да посреща гости.

– Гостите са добре дошли само когато са поканени. По този начин мога да откажа присъствието и да избегна това ... неудобство – Самука промърмори, гледайки момичето, чието име знаеше вече.

– Изпратих ти имейл преди две седмици, като те уведомих, че ще ти доведа нов асистент. Очевидно не си го отворил, както правиш с повечето от имейлите ми.

– Разбира се, че не. Нямам време за губене в дребни приказки, все пак имам да предавам ръкопис – отвърна той и погледна отново към Габриела, като му беше трудно да отмести погледа си.

– Който не е готов... – каза Джей Пи, а Самука повдигна рамене.

– Все още. Освен това, не се нуждая от нов асистент.

Успявайки да спре да я гледа, мъжът ги отмина като проклинаше под мустак и се изненада от кристалния глас, който сякаш въздействаше на цялото му тяло.

– Разбира се, че имаш нужда от асистент – каза тя тихо. – Къщата е разхвърляна. Работата ти закъснява. И ти трябват обноски. И подстригване също.

Думите ѝ го парализираха, изненадвайки го с дързостта на момичето, което изглеждаше сякаш едва е завършила училище, въпреки че тонът на думите ѝ не съдържаше нищо друго освен доброта.

– Каква по дяволите си ти ... – започна той, но изгуби вниманието ѝ, когато момичето заразглежда стаята, изглеждайки загрижена. Очевидно търсеше нещо. Когато изглежда го намери, тя прекоси стаята, отиде до масата на ъгъла и взе стъклен орнамент.

– Това трябва да стане...– измънка тя и му занесе буркана. – Къде са онези малки неща? Тя попита с лека усмивка.

– Какви малки неща? – попита Самука намръщено, и тя се обърна към Джей Пи.

– Тези малки неща, с които купуваше кафе – обясни тя на редактора, който я гледаше сякаш е полудяла.

След няколко секунди, когато двамата мъже се спогледаха, опитвайки се да разберат какво иска, Джей Пи попита:

– Монети ли? – Той обърна част от джобовете си.

– Да! – Тя възкликна и цялото ѝ лице светна от радост. Самука не можеше да не си помисли, че е много странна. – Коя е най-ценната? – Попита тя Джей Пи, който ѝ даде монета от един Реал. – Имате ли една от тези? – момичето попита Самука. Той се наведе над масичката за кафе, взе две монети от по двадесет и пет цента и ѝ ги подаде, а тя се усмихна с усмивка на задоволство. Взимайки монетите, тя ги хвърли в стъкления буркан. – Много добре. Платено е.

Самука премигна няколко пъти и наклони главата си, опитвайки се да се осмисли това, което тази луда жена казваше.

– Какво?

– За всяко проклятие, монета – каза тя и погледна към Джей Пи, сякаш, за да се увери.

Джей Пи се засмя шумно.

– Ще бъде наистина интересно... – промълви той, като все още се смееше.

Нетърпелив и неспокоен от присъствието им, Самука изпусна дълга въздишка и каза:

– Когато приключите с играта, затворете вратата. Имам още работа.

Когато се обърна за да се отправи към кухнята, той беше прекъснат от сладкия глас на момичето.

– Джей Пи, благодаря за превоза. Обещавам да не ви разочаровам – каза тя с такава сериозност, че звучеше сякаш му обещаваше да установи световен мир.