A. C. Meyer - От Пръв Поглед

И първата стъпка беше да прекара десет дни на полуостров Марау в Баия, североизточна Бразилия.

– Ако вече си си закопчала куфара, тогава го отвори.

Валентина се засмя, когато чу гласа на Катарина. Сестра ѝ влезе в стаята натоварена с различни торби за пазаруване.

– Какво е всичко това? На шопинг ли си била? – попита тя, докато сестра ѝ започна да вади дрехите от торбите и да ги слага на леглото. Всички цветни, шарени тъкани бяха много различни от практичните дрехи, които Валентина обикновено носеше.

– Само защото си решила да отидеш в курорт, който има място само за 58 души, които ще бъдат всички по двойки и ще бъдеш като излишния трети, не означава, че ще те оставя да изглеждаш обикновена – отговори Кат, както всички я познаваха и двете се засмяха.

– Не бъди глупава. Откъде знаеш, че някой от другите 57 гости няма да е готин ерген?

Мисля, че е по-вероятно да е сладко татенце, с две приятелки 30 или 40 години по-млади от него.

Тя направи гримаса и двете се засмяха. Кат взе синя, ръчно изрисувана копринена рокля, която пасваше перфектно на русата коса на Валентина.

– Красива е. – Измънка тя, усещайки коприната между пръстите си, докато Кат отвори куфара и извади всичките ѝ дрехи, заменяйки ги с новите. – Хей, какво правиш?

– Забранено ти е да вземаш тези дрехи с теб.

– Но...

– Кат е права – каза Сабрина, влизайки в спалнята на сестра си с още чанти. – Това пътуване е началото на нов етап от живота ти. Ти се грижеше за нас доста време. Време е ние да те поглезим.

Валентина сложи роклята на леглото и притегли сестрите си в обща прегръдка.

– Толкова много ще ми липсвате – прошепна тя.

– И ти на нас. Но не ти е позволено да използваш телефона си или интернет. Искаме да се възползваш максимално от това – отговори Сабрина, като бутна сестра си по носа. Усмихвайки се, тя отиде до леглото и извади неща, които изглеждаха като бельо и нощници.

– Вече проверих хотела – обясни Кат, като започна да подрежда отново. – Няма телефони или интернет сигнал. Тя потанцува малко и всички се засмяха.

– Няма ли да ми позволиш да видя какво ще взема с мен, за да обличам на почивката? – попита Валентина.

– Не! – сестрите ѝ отговориха в един глас и Сабрина посочи към банята.

– Възползвай се максимално от времето да вземеш душ и да се подготвиш за пътуването. Резервирах Uber за 11.30 ч. – обясни тя. – Така че, ще стигнеш до летището много преди полета в 2 часа.

– Обичам ви – каза Валентина. – Благодаря за цялата ви подкрепа.

– Ние сме тези, които трябва да ти благодарим, че се грижеше за нас, когато щеше да е много по-лесно да се заемеш с живота си и да оставиш социалните да се грижат за нас – отговори Кат, с усмивка на лицето си.

– Никога не бих го направила! – възкликна тя, слагайки ръка на сърцето си. Тя мразеше дори мисълта, че нещо такова можеше да се случи. Ако беше по-млада и трите можеха да бъдат взети от социалните и бог знае какво щеше да се случи. – Вие сте моето семейство. Никога не бих ви изоставила.

– А сега, заслужаваш почивка от цялото наше непрекъснато бърборене – каза Сабрина, за да облекчи момента и всички се засмяха. Валентина направи това, което ѝ бе казано и отиде да си вземе душ, за да започне да се приготвя за голямото си приключение.

Текст предоставлен ООО «ЛитРес».

Прочитайте эту книгу целиком, на ЛитРес.

Безопасно оплатить книгу можно банковской картой Visa, MasterCard, Maestro, со счета мобильного телефона, с платежного терминала, в салоне МТС или Связной, через PayPal, WebMoney, Яндекс.Деньги, QIWI Кошелек, бонусными картами или другим удобным Вам способом.