Николай Пеняшки - Любов от пръв поглед

Сутринта се събудих рано. Заредих по навик кафеварката. За кратко време кафето беше беше готово. На фона на прекрасната утрин се лееше песен на „Щурците“. С първата глътка от кафето, запалих цигара. Жена ми сновеше из апартамента, и мърмореше тихичко, докато търсеше нещо. Не си казахме нито дума.

Телефонът звънна продължително.

— Киро, Пламен те търси! — провикна се Стела.

— Здравей! Чакам те, да пием кафе и да тръгваме! До пет минути да си в къщи!

Докато изядох сандвича, на вратата се звънна. Беше Пламен.

— Голям бързак си! — казах усмихнат с пълна уста.

— Здрасти! Къде е жена ти? — попита той, влизайки в антрето. Държеше цветя и парфюм.

— Сега идвам! — откликна тя, навярно чула разговора ни.

Извадих и моя подарък. Беше ден на будителя. Жена ми работеше като учителка в близката детска градина. Когатно се появи в антрето, Пламен и аз й връчихме подаръците и цветята. Бях й купил черна дамска чанта от естествена от естествена кожа, за каквато отдавна си мечтаеше.

— Не очаквах, признавам си! Когато се приберете, ще ви почерпя както се полага! — закани се целувайки и двама ни.

Изпихме кафето, и излязохме. Отпрашихме с мерцедеса към Варна. Бяхме поканени в едно читалище за празника. Двамата костюмирани, ухаещи на скъп парфюм, летяхме по пътя. Слънцето блестеше в очите ми, и се отразяваше в тях като в огледало. Сложих тъмните очила, а мислите в главата ми прииждаха като вълни, и се застигаха една друга. Като опитен морски вълк държах кормилото, и владеех кораба. Въпреки хаоса в главата ми, успявах почти винаги да се справя.

— Кажи нещо! Много си мълчалив! — подхвана Пламен.

С него отдавна бяхме приятели, и не си спомнях да е мълчал повече от десет минути. Така че и този път говореше повече отколкото трябва.

— Какво си се размечтал? Не след дълго, ще те запозная с една красавица — направи красречив жест, поглаждайки самодоволно брадата си. — А за мене остава една чародейка! Готина мадама, с черна коса, и възможно най-финното бедро което някога би съзерцавал!

— Стига си бърборил! Лесно ти е на тебе, като не си женен — отговорих раздразнен.

В мене се бореха различни чувства. Обичах жена си, и имах задължения към семейството, но страстта към нежния пол ми пречеше. Поне жена ми да беше дала някакъв повод, но нямаше, за какво да я упрекна. Пуснах музика.

Хитовете на „Куин“ изпълниха пространството. Натиснах педала, и полетяхме по пътя. Скоростта беше другата ми слабост. Пристигнахме бързо, и паркирах колата на подходящо място пред читалището. Повечето гости не бяха дошли.

— След малко се връщам — каза Пламен, и влезе в сградата.

Появи се на изхода, с една чернокоса красавица под ръка — навярно неговата чародейка.

— Запознай се с приятеля ми! — обърна се към нея.

— Аз съм Наталия! — и протегна грациозно ръка.

— Удоволствието е мое! — представих се, поех ръката й, която целунах галантно. Успях да я разгледам. Наистина бе красавица. Вече тайно завиждах на Пламен за откритието му.

— Да отидем в съседното кафене! Има още доста време — предложи Наталия. — След малко ще дойде една приятелка.

Очаквах нещо подобно, от солидарност към двата пола.

Не след дълго, към нас се присъедини изискана дама, около четиридесетте, която в първия момент ме впечатли. Когато спря погледа си върху мене, имах чувството, че през същността ми протича електричество. Не осъзнавах какво точно се случва, но когато седна срещу мен, потънах в гълъбовите й очи. Изведнъж разбрах, че се влюбвам, и то от пръв поглед. Ако някой ми беше казал допреди час, че ще ми се случи нещо подобно на моята възраст, щях да му се изсмея в лицето. Но сега, то просто се случи, и бях като омагьосан.

— Казвам се Нина!… — промълви тя и се усмихна невинно.

— Кирил… — отговорих тихо, и поех ръката й. Докоснах я с устни, и сякаш летях в облациите. Обзе ме такава безтегловност, че си мислех, ако се изправя, няма да се задържа, и сигурно ще отплавам нанякъде.

Разглеждах я с нескрит интерес. Кестенявата й коса падаше върху раменете привидно небрежно, красивото й лице сякаш беше модел представено от ренесансов художник. Отгатвах великолепните форми на тялото й под дрехите, и не бях на себе си. Тя ме изпиваше с поглед, и продължаваше да ми се усмихва.

— Какво да Ви поръчам? — сетих се да попитам — Какво ще желаете?