Николай Пеняшки: Хайку

Красива жена
под цъфналата липа.
Майско слънце.

Влюбена девойка
сред лехи от рози.
Дъждовен е денят

На клон изсъхнал —
настръхнали са птици
след силна буря.

Облачно утро
в росата се събуди —
роза разцъфтя.

Под слънчевото небе
до кости мокър —
ще те чакам влюбен.

Песента се лее
в сърцето влюбено.
Щастлив е денят.

Облачно утро
в очите се разтвори
в дъжд от сълзи.

Хора свирете!
Пролетта се разпука.
Птици запяха.

Отдръпни се -
луната да погледна!
Ще те любя!

Дадох ти любов
със цялата си същност -
попаднах в капан.

От изгряващата луна
падна една сълза -
сърцето ме заболя.

Сребролунна нощ.
Оскъдните ми мисли
утрото посрещат.

Нежна музика
душата ми разлиства.
пролетта цъфти.

Прекрасна муза
поезията ражда.
Душата нежна.

Гласът на птица.
Небето почернява.
Утрото изгря.

Пролет ухае.
Южнякът стопли земята.
Ниви пожълтяха.

Блестят звездите.
Аромат на гроздов сок
във въздуха струи.

Гласът на птица
през гъстата мъгла.
Нежна музика.

Послушай дъжда!
Реката пълноводна
песента запя.

Върху жицата
гълъбите кацнаха.
Горещо лято.

Зимният вятър
навява тъжни мисли.
Слънчево утро.

Нежни струни.
Сърцето е щастливо.
Жена прекрасна.

Шуми реката.
Наблизо е гората.
Минзухар цъфти.

Звездите блестят
а мракът сърдит плаче.
Златисто утро.

Гората плаче.
Нощните птици пеят.
Зимата гонят.

Нощта се спусна.
Песента на птиците
събуди утрото.

Ах, това лято
стопи зимната шапка.
Покривът топъл.

Върху покривът
черен котарак лежи.
Слънце напича.

Слънцето пече,
на пясъка девойка.
Морските вълни.

Слънце напича
в пустинята Сахара,
виждам Оазис.

На канарата
турист лежи на припек.
Слънцето плаче.

Две костенурки
под горските дървета.
Влюбена девойка

Щъркели летят —
моята жена ражда.
Синът заплака.

Облаци черни.
Небесен гръм страховит
плаши хората.

Дъждът, под който
се любихме двамата,
днес вече стихна.

Зеленият клон
посивя от гълъби.
Деца играят.