Николай Пеняшки - Изпепелени чувства

Въпреки, че желаеше да крие чувствата си, заради някаква болка, сърцето му не даваше да го стори. Прибра се от службата с приповдигнато настроение. Денят протече в много работа, която му достави голямо удоволствие. Приемаше присърце задачите, които трябваше да свърши. Разпределяше ги на подчинените си съгласно техните възможности. Държеше на справедливостта, и се стремеше по деликатен начин, да изглажда конфликтните ситуации.

Преживяното до момента, остави дълбоки следи в сърцето и душата му. Въпреки това си бе поставил за цел, да преодолее болката, пречеща в живота му. Една загубена любов, впоследствие една болезнена раздяла и дете което обичаше.

В момента живееше с друга жена, която като всяка друга притежаваше своите волности и фриволни качества, които се проявяваха рядко. Имаше и други кусури, на които не обръщаше внимание. Пък и самия той като всеки един човек, имаше своите недостатъци. В къщи нямаше никого. Зае се, да си свари кафе. По едно време телефонът звънна.

— Ало? — чу се женски глас.

— Здравей! Момент да намаля музиката!

Това обаждане на Карина го изненада. Тя бе жената, с която бяха разделени. Никога не би я забравил. Имаха син, който нямаше и година.

— Как е при теб? — попита тя.

— Благодаря, добре! А ти скъпа?

Той се изкашля два пъти, настрани от слушалката, и се извини.

— И аз съм добре. Доста отдавна не сме се чували!

— Вярно! Как е малчугана? А новият му баща…?

— Добре е, на работа е — отговори провлачено Карина.

— Той знае ли истината за нас и детето?!

— Знае за детето, но не съм му казвала за теб и кой си!

— Мъжът ти ревнив ли е? — Кирил попита с насмешка.

— Не е ревнив. Между другото все още нямаме сключен брак. Живеем на семейни начала. Държи на нас, и се грижим един за друг. Но-о-о не мога да кажа, че е мъжът на живота ми.

— Блазе ти! Моятя е много ревнива, дори за най — малкото. За разлика от теб ние сме женени.

— Деца имате ли?

— Не! Причината е поради заболяване на жена ми.

— Може да си осиновите!

— Не сме говорили на тази тема!

— Скъпи, какво ще кажеш да се съберем?

Кирил не очакваше такъв въпрос, а и не беше мислил върху него. Въпреки, че не се разбираха с жена си, нямаше време да мисли върху този проблем. В едно семейство винаги могат да се случат поводи за раздяла, стига да са основателни… Разтри слепоочията си и тила с дясната ръка.

— Ало, чуваш ли, какво ти стана? — попита Карина, като прекъсна мълчанието му.

— Нищо ми няма! Чувам те! За това което ме питаш, като идея не е лошо.

Той се изкашля втори път продължително настрани от слушалката, извинявайки се.

— Скъпи, да не си болен?

— Настинал съм.

— Предлагам ти, да се видим на кафе, и след това да вечеряме някъде! Моля те не ми отказвай? Измисли повод пред жена си!

— Ами твоят?!

— Ще му оставя бележка, че отивам при майка си, с детето за два дни.

— Ти сериозно ли говориш? Ей момиче! Учудваш ме! Ще те помоля да изчакаш на телефона, да си взема кафето, докато съвсем не е изстинало. Явно разговора ни ще продължи дълго, доколкото те познавам.

Кирил премести телефона на масата. Взе кафето и цигарите. Отпи и запали цигара. Направи приятна гримаса, и на лицето му грейна редовната усмивка.

— Маце, готов съм да продължим разговора. Телефонът ти в хола ли е?

— Да, в хола е.

— В момента по бельо ли си? Де да бях при теб, да ти го сваля! — каза той, каза той като се почеса по тила, усмихвайки се леко на глас — Чуваш ли ме? Ако знаеш, как желая този момент да дойде скоро, да сме двамата под душа, и там да го направим! После да продължим в леглото постлано с розов чаршаф, а около него разпиляни рози, запалени свещи и студено шампанско.

— Ти си бил с много развинтено въображение, а освен това и емоционално настроен! Ако и в другата работа си тъй, няма да имаш равен на себе си!

— И ти не си по-долу! Спомням си преди време, колко пози сменяше.

— Моля, моля! И двамата ги сменяхме.

— Ти-и-и, да не ги правиш сега с мъжа си?! Убивам те, ако е така!

— Кириле-е-е, ти нормален ли си?! А-ама, че тема отворихме! Като, че ли сме били под запрещение.

— Какво ти стана? Нищо ти нямаше?

— Голямо говедо си! — отговори му тя. — Като, че съм ти сложила рога!

— Много те моля, искам винаги да бъдеш моя?! Мамка му!