Николай Пеняшки - Изпепелени чувства

— Какво става с теб?! Каква е тази промяна? Къде се изпари любовта ни? Не мога, да те разбера? Винаги съм бил внимателен към теб, и съм ти помагал за каквото и да е? — попита с недоумение и болка в сърцето — Карина, … знаеш колко много те обичам, а и самата ти искаше да се съберем, за да бъдем щастливи със сина ни!

Бяха седнали в едно кафене на открито в центъра на провинциялния ни град. Слънцето припичаше лицето й, а лъчите играеха на гоненица по него. Катранените и очи запазиха устойчивостта си под напора на топлината. Красотата й бе неописуема и привлекателна, но поведението — неопределено и непредсказуемо.

— Кириле, знам, че бяхме говорили, да се съберем наново, като идеята беше моя, но нещата вече са други. Съжалявам, но не мога да се омъжа за теб, въпреки че ни свързва един прекрасен син. Имам връзка с друг човек, когото обичам, и ни предстои да се женим.

Кирчо имаше усещането, че бе изпаднал в нокаут, и изхвърлен извън реалния живот. Изминаха определени секунди, за да дойде на себе си. Но не беше само това, в него забушува огромен вулкан, готов да изригне, да изхвърли лава, за да изгори всичко по пътя си.

— Но-о-о защо?… Защо постъпваш така спрямо мен? Какво се пропука между нас? Не можеш да постъпиш така? Къде отиде любовта ни? Нямаш право! А болката…! Синът ми…! Не-е-е, не може да се случи това! Не мога да ти простя!

— Съжалявам, разбери ме правилно! Любовта ми към теб е друга. Ти не си в състояние, да дадеш необходимия шанс на сина ни в живота! До десет дни заминаваме за големия град, и оставаме там. За съжаление парите и властта, в живота правят всичко!

Кирил се почувства смачкан, унизен и прострелян от упор. Любовта бе потъпкана, и изхвърлена на бунището, някъде в неизвестността. Огънят в душата му бе неописуем, чувствата трудно можеха да изстинат, а болката…Раждаше се омразата. Раната бе дълбока и кървава. Тази никаквица да продаде сина му…

— Ти си се продала кучко мръсна. Няма да ти простя, че продаде и сина ни! Бъди сигурна, че един ден ще научи, а тогава Бог да ти е на помощ!

Тя го гледаше с изражение на тежко ранено животно.

— Няма да ти простя, че се подигра с чувствата ми, и съкрати живота ми! Продажница!

Както съзнанието, така и душата му бяха обхванати от черен, злокобен мрак, злоба и огорчение.

Имаше усещането, че деня се превръща в дълга жестока нощ, с гъста мъгла от която трудно можеше да се излезе.

Слънцето както даваше топлина и светлина в живота, изгори сърцето му, и изпепели най — съкровенните чувства.

Вътрешно в себе си реши да намери вярната пътека, и да не се предава.

© Николай Пеняшки

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8273]

Последна редакция: 2008-06-24 00:08:42