ДАНИЕЛ БОГДАНОВ - СПАСЕНИЕ

– Надявам се ресторантът да ти допадне? – реши се най-накрая той. – Нали може да си говорим на ти?

– Може! – отвърна тя, опитвайки се да отгатне причината за това неадекватно поведение.

Разбира се, разговорът на „ти“ бе още една неприятна изненада от негова страна, но тя успя да скрие неодобрението си. Какво друго ѝ оставаше? Личеше си, че мъжът срещу нея очевидно не е много опитен по отношение на подобни срещи или пък просто има пропуски във възпитанието. Ако бе настояла да преминат отново на Вие, това допълнително би го притеснило и объркало. Така все пак му даваше някакъв шанс да се окопити и да стане възможно провеждането на разговор.

Мъжете от предишните срещи, ако не друго, поне първоначално правеха добро впечатление. Поведението им спрямо нея бе като към истинска дама. Не случайно служителката от агенцията ѝ уреждаше запознанства само с кандидати, които според системата отговаряха поне на 75% от нейните изисквания и вероятността да си допаднат бе повече от 50%. А по отношение на този тук, Мануела имаше чувството, че той е някакво изключение. Или бе дал грешни сведения за себе си, или бе успял по някакъв начин да заблуди системата. Засега тя не усещаше никакви допирни точки между тях.

– Ресторантът изглежда добър – каза тя за да не прекъсва започнатия диалог. – Досега не съм го посещавала.

– На мен ми е любим – усмихна се той. – Всъщност, нека се представя офицално, въпреки че са ти изпратили мой профил и вече знаеш името ми. Казвам се Джон Макрой. А ти си Мануела, нали така? – повдигна вежди той.

– Точно така – отвърна тя кимайки с глава.

Явно той не бе скромен, а просто държанието му е някак фриволно. Веротно мъжете отговарящи на нейните изисквания отдавна са обвързани или агенцията за запознанства не разполагаше с други такива, освен предложените ѝ до момента. Иначе нямаше друго разумно обяснение защо ѝ предлагат точно този тип за среща.

– Аз, честно казано, бях леко смутен в началото – призна той. – Не очаквах жена като теб. В смисъл, как така не си вече обвързана? Предполагам не липсват кандидати?

– Приеми, че не съм срещнала точния човек – отговори кратко тя.

– Дори и от агенцията? – попита той някак между другото. – Нали уж ни подбират сходни хора по интереси. Значи и аз нямам много шансове, защото вероятно съм един от многото подобни, които не си одобрила.

„Нямаш никакви шансове – мислеше си Мануела, но не каза нищо на глас. Всички други бяха по-подходящи от теб.“

– Ти, като че ли си по-различен! – каза тя след кратка неловка пауза, давайки си сметка, че така излишно го обнадеждава, тъй като разликата му с останалите бе в негативна посока. – Имал ли си досега среща с други жени от агенцията?

– Да! Два пъти – отвърна той.

– Значи все пак имаш някакъв опит. И при тях ли си бил така смутен в началото?

– Може би. Но предполагам не е проличало. Най-малкото защотото при тях не се налагаше да говоря толкова. През цялото време по-скоро слушах.

– Хм... – усмихна се тя искрено. – И аз бях в това положение на повечето срещи. Значи имаме сходни преживявания. Не прояви ли някоя от тях след това интерес към теб? Жените обикновенно обичат да бъдат изслушвани.

– Нито една от двете! – отвърна той. – Явно не съм бил добър слушател. Или пък са ме сметнали за несериозен кандидат.

Мануела бе готова да се присъедини към това мнение. Имаше нещо в Джон, което не вдъхваше така нужната на всички жени сигурност. Интуицията в случая не ѝ помагаше особено, а по-скоро я възпираше от прибързани заключения. Въпреки първоначалното впечатление как това е неподходящ за нея мъж, тя не искаше да го отхвърля като вариант. Нещо в нея я караше постоянно да бъде в готовност за изненада, а от друга страна и подсказваше, че всъщност няма място за притеснение. Поредицата от смесени чувства в комбинация с бързите негативи, които натрупа в нейните очи този човек за толкова кратко време, усложняваха възможността за обективната ѝ оценка. Другите жени вероятно бяха усетили нещата по същия начин или просто бяха узнали допълнително нещо, което тя предстоеше да разбере.

– Защо несериозен? Не търсиш ли сериозна връзка? – започна да опипва почвата тя.

– Търся разбира се! Нали затова съм тук.

– Човек никога не знае – изучаваше го с поглед Мануела. – От профила разбрах, че си на 38 и досега не си бил женен, което не е нещо ненормално в днешно време. Бих искала да те попитам все пак, колко е продължила най-дългата ти връзка с жена до този момент?