ДАНИЕЛ БОГДАНОВ - СПАСЕНИЕ

Такива сценки Джак Бърнс бе преживявал неведнъж. Но досега не бе поддал. Имаше ли поръчка, която му е заплатена, следваше изпълнението ѝ. Всичко останало не го вземаше под внимание. Преди да натисне спусъка обаче реши, че в случая няма да е проблем да разясни на Кийн за какво става въпрос. Така или иначе накрая ще го ликвидира.

– Какво толкова има за разбиране? – започна той. – Преди да го гръмна, Редшоу опита точно това, което и Вие. Да ми предложи пари, за да го оставя жив. Разбирайки обаче, че номерът му няма да мине и при всички положения ще е пътник към отвъдното, той ми предложи пари за да Ви ликвидирам. Тоест направи ми поръчка. Заплати съответно със съдържанието на сейфа и аз приех. Полицията да си мисли каквото ще. Редшоу е мъртъв, а след малко Вие ще го последвате.

– Значи Вие сте човек с принципи? – започна да увърта Кийн. – Изпълнявате поръчките безусловно.

– Така е! Затова съм и толкова търсен в подобни случаи. Направена ли е поръчка, връщане назад няма. Следва изпълнение.

– В такъв случай съжалявам, че съм Ви срещал и поръчвал каквото и да е. Нямаше да се стигне дотук – жалваше се Кийн. – Никога ли не правите изключения? Поне веднъж! Изпълнявате поръчки дори на мъртъвци? Не смятах, че може така да се обърнат нещата.

– Да сте мислили за това по-рано.

– Искам само да Ви попитам нещо? Щом сте толкова принципен! Ако сега поръчам и съответно Ви заплатя да ликвидирате Джак Бърнс? Ще го направите ли?

Бърнс се замисли. Бе слушал какви ли не увъртания и шикалкавения от страна на бъдещите жертви в опитите им да си спасят кожата, но този въпрос бе изненадващ и за него. Не можеше да се отрече, че търговците са хитри копелета. Мазни подлеци. Опитват се да търгуват и хитруват до самия край.

– Хм... Искате да кажете да ликвидирам сам себе си. Да се самоубия, така да се каже.

– Точно така! – на лицето на Кийн се бе появила ехидна усмивка.

– Ще изпълня поръчката! – каза Джак Бърнс кимайки с глава. – Принципите са си принципи. Няма да ги нарушавам.

– Добре тогава – започна Кийн, – поръчвам Ви да...

Не успя да довърши изречението. Куршумът прониза челото на Кийн точно по средата. Джак Бърнс нямаше намерение да го изслушва докрай. Такива при него не минаваха. Достатъчно се проточиха нещата, а този се опитваше да го вкара в конфликт с принципите му. Това окончателно завери билета му за отвъдното. Изпълни както винаги перфектно поредната поръчка. Прибра пистолета, огледа още веднъж наоколо, за да се убеди, че всичко е наред и напусна вилата.

Никога не съжаляваше за жертвите. Още по-малко пък за подобни отрепки. Всички те бяха от една порода. Особено пък последните двама. Те сами се изиграха и сега вече имаше двама далавераджии по-малко. Едва ли щяха да липсват на някого. Светът бе пълен с такива.

РОМАНТИЧНА СРЕЩА

Ресторантът не бе луксозен. Отвън изглеждаше леко занемарен, но обстановка вътре бе доста прилична за заведение от този клас. Всичко бе чисто и добре осветено, без излишни кичозни декори и приглушена класическа музика. Първоначалното ѝ леко смущение бе на път да изчезне. Преди минута, когато таксито спря отвън и тя забеляза избелялата фасада, Мануела не бе много сигурна, дали въобще си заслужава посещението.

Но все пак се реши. Може би този път щеше да е последен. Досегашните срещи с избраните мъже не донесоха желания резултат. Всички те проявяваха интерес към нея, но тя не бе сигурна, че правилният е между тях. Не се съгласи на втора среща с нито един.

От една отдалечена маса и махна с ръка поредният кандидат. Мъжът бе добре изглеждащ, може бе в очите на повечето жени дори красив. Но само толкова. Облеклото му бе лежерно. По-семпло отколкото предполагаше посещение в ресторант и евентуално вечеря с представителка на нежния пол. В обноските също не бе на някакво високо ниво. Когато Мануела приближи, той действително стана, но не помръдна дори и сантиметър от мястото си, за да я поздрави, нито пък нагласи подходящо нейния стол, преди тя да се настани. Това стори един от келнерите, който почти претича през две-три маси, за да покаже добро обслужване.

– Нещо за пиене за дамата? – попитай любезно той, веднага след нейното настаняване на масата.

– Чаша минерална вода – отговори Мануела.

Келнерът благодари с усмивка и се оттегли. Мъжът срещу нея все още мълчеше. Пред него стоеше преполовена халба бира, а може би преди това бе пресушил и още една. Навярно се чудеше откъде да започне разговора и как да направи по-добро впечатление, след този фалстарт още в самото начало на срещата.