Петър Бобев - Драконът от Луалаба

Здесь есть возможность читать онлайн «Петър Бобев - Драконът от Луалаба» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Прочие приключения, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Драконът от Луалаба: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Драконът от Луалаба»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

От уста на уста се носи легендата за Огнената пещера, закътана някъде сред непроходимите джунгли край река Луалаба в Африка. Преданията разказват, че стените й са от злато, тонове самородно злато се валят по нейния под. Примамени от това златно видение, безброй смелчаци и отчаяни авантюристи навлизат в джунглата и никога повече не се връщат. Страшни опасности пазят баснословното съкровище. Наоколо живеят черни гиганти, които убиват всеки чужденец, гората гъмжи от хищници и змии; комарите пренасят смъртоносна треска, а в самото езеро пред пещерата дебнат на стража чудовищни дракони. Но по-страшно от всички опасности, според преданията, е проклятието на Огнената пещера. Всеки, който попадне в нея, всеки, който се докосне до златото, умира. Умира, поразен от тайнствена, мъчителна болест. Това е Проклятието — говори легендата. Проклятието на робите, които са изравяли златото и умирали под бичовете на господарите.
Само един човек успява да се върне от Огнената пещера. Но се връща тежко болен, умиращ. И бърза да съобщи за намереното богатство на първия срещнат, на престъпника Зигфрид, успял да се укрие от правосъдието в дебрите на Конгоанските джунгли. Умиращият заклева Зигфрид да намери сина му, с когото да подели златото. Но Зигфрид не желае да дели. Със своя съучастник, мулата Жозеф, той убива нещастния вестител и тръгва да дири съкровището. В същия миг се заражда и скритата, коварна борба между двамата съучастници, решени да се унищожат един друг веднага щом намерят златото. Но синът на убития, храбрият ловец на живи зверове, Анри, научава за смъртта на баща си и се спуска да догони убийците, за да отмъсти…

Драконът от Луалаба — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Драконът от Луалаба», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Той поклати глава.

— В тези гори са открити много непознати животни: окапи, гигантската горска свиня, планинската горила, безопашатият африкански паун. Наистина не динозаври като „шипекве“ и птеранодони като „летящата смърт“… Нашата наука е по-трудна, по-бавно се налага всяко ново откритие. Изисква повече проверки. За географа са напълно достатъчни няколко самолетни снимки, за да състави пълна карта на района. За зоолога обаче тепърва почва изследвателската работа. Той трябва да слезе долу, да се провре през шубраците, да нагази в блатата, да търси животните, които, естествено, искат да му избягат, да се скрият от него. А ние? Ние всъщност правим разходки. Прелетим стотина километра, кацнем, вземем два-три експоната и отново във въздуха… Два-три експоната, и то от тези видове, които са по-тромави, които поне умеят да се крият…

Люба отново насочи апарата. Вторият етаж на джунглата цъфтеше като грейнал розов облак.

— Да бих могла да го хвана в камерата.

— Кого? — запита баща й.

— Тоя шипекве! — отвърна Люба. — Да видиш тогава успех!

Наумов поклати глава.

— Често пътешествениците послъгват — понякога умишлено, за слава, понякога неволно, от незнание. Но много често са казвали истината, а хората не са им вярвали. В древността се е разправяло за хора с кучешки глави. Вече знаем, че това са павианите. Ами хора без глави, с очи на гърдите. Та това е танцът на магьосниците. Една голяма сламена качулка, под която се подават само краката. Когато първият очевидец описал птицечовката, сънародниците му го нарекли безсрамен лъжец. Теофраст писал в История на растенията така: „В горещите краища има дърво, подобно на гора. Опира се не на едно, а на много стъбла. Има и друго дърво, което спи нощем. Вечер свива перестите си листенца, а сутрин ги отваря като клепките на очите. Расте тръстика по-висока от дърветата. Има чудни плодове, с които можеш да заситиш глада си. Те висят на гроздове сред листа, подобни на птичи пера.“ Хората били убедени, че това са само красиви измислици.

Люба се обърна развеселена.

— Аз ще отгатна. Първото дърво е бананът от Индия, нали? Второто е мимозата, третото бамбукът, четвъртото бананът.

— Позна — усмихна се баща й. — Навярно и ние, когато заговорим за всичко, което сме видели в тая чудна страна, ще срещнем снизходителни усмивки. А някои могат направо да ни нарекат безсрамни лъжци…

Той замълча и добави:

— Има и друго. През 1919 година във вестниците се появило съобщение, че някакъв динозавър нападнал инженера на строящия се железен път. Все по тези места. Втурнали се глутници ловци на динозаври. Но скоро се върнали. Всичко излязло вестникарска сензация. Лов на лековерни читатели. Като чудовището от Лох Нес, морската змия и снежния човек…

— И все пак! — промълви Люба със светнали очи. — Ами ако съществува? И успея да го хвана в обектива…

Наумов не отговори. Това всъщност беше шега.

Той хвана дъщеря си за ръка.

— Я остави вече апарата да си почине! И да се връщаме! Че прегладнях.

Тя го погледна.

— Много скоро!

— Сутринта не закусих. Келнерът отказа да ми сервира.

— Отказа! Как може?

— Бях облечен спортно. Без смокинг, без вратовръзка. Нали знаеш какви контета са африканците. Виж и нашия мосьо Манзилала. При тая жега не махва връзката. Не махва сакото. Стои с ръкавици. Може би имат основания. Най-леснодостъпната изява на цивилизацията е облеклото. Чрез елегантността си те бързат да убедят и себе си, и другите, че са станали цивилизовани. Пораства самочувствието им. И то по времето, когато европейците се чудят как повече да се разсъблекат.

Люба се изправи до прозореца.

— Виж! Виж! Долу!

Той се изправи до нея. Сред гората се показа не широка поляна, тесен процеп сред планината от листа, разсечен от рухнало гигантско дърво. На поляната вървеше някакво животно.

Наумов извика:

— Мосьо Манзилала, моля ви! Малко по-надолу!

Моторът запя един тон по-ниско. Машината се спусна, увисна над зеления кладенец.

— Окапи! — позна естественикът.

Фотокамерата в ръцете на дъщеря му тозчас забръмча.

— Ранена! — рече Наумов. — Едва се мъкне. Мосьо Манзилала, моля ви да кацнем.

— Нали знаете, забранено ми е изрично. Непозната местност, зверове, войнствени племена…

— Именно затова искам. Само в опасните пущинаци са могли да се запазят такива ценни животни. Допреди двадесетина години никой не допускаше съществуването на горския жираф окапи, по-право потомъка на жирафския прадядо. Затова се е запазил. Иначе щеше да изчезне както толкова много други животни: квагата, белия носорог, антилопата пирарга, съвсем рядката антилопа гну. В саваните се прониква лесно и пушката върши хубава работа. Ако не бяха създадени националните паркове, бурите щяха да изтребят до крак жирафите. И то с пълно основание. Трябвали им дълги бичове, за да достигат впрегнатите в колите им десетина чифта волове. А виж, кожата на жирафа с тая дълга шия сякаш нарочно била създадена от бога за бичовете на бурите. Да напомня ли за планинските козли? Нали само заради езиците им бурите са ги избивали по стотици наведнъж. Само заради езиците им, считани за деликатес, а труповете оставяли на хиените и лешоядите. Ами хипопотамите? Има ли по-евтин начин да се набави месо за многобройните строители на пътищата? Биволите пък намалели от докараната с европейските говеда чума по говедата.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Драконът от Луалаба»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Драконът от Луалаба» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Петър Бобев - Мечът на Атила
Петър Бобев
Петър Бобев - Каменното яйце
Петър Бобев
libcat.ru: книга без обложки
Петър Бобев
Петър Бобев - Гладиаторът
Петър Бобев
Петър Бобев - Фаетон
Петър Бобев
Петър Бобев - Светещата гибел
Петър Бобев
Петър Бобев - Позорът на Один
Петър Бобев
Петър Бобев - Отровният пръстен
Петър Бобев
Петър Бобев - Зеленият вампир
Петър Бобев
Отзывы о книге «Драконът от Луалаба»

Обсуждение, отзывы о книге «Драконът от Луалаба» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x