Астрид Линдгрен - Кале Бломквист по следите на отвлечените

Андерс бе загрижен. Думите на Ева-Лота го накараха да проумее, че животът е кратък и въпросът беше в това да играеш, докато все още можеш.

— Е, поне ще знаем, че никой няма да се забавлява така царски, както можем ние — успокои Кале своя шеф. — Никога вече няма да има истинска война между Белите и Червените рози! Малките могат само да си мечтаят за такова нещо.

Ева-Лота беше на същото мнение. Нищо не би могло да се сравни с тази Война на розите. Дори ако някой ден станат достойни за съжаление четиридесетгодишни старци, както тя току-що пророкува, поне щяха да имат спомените за чудните летни игри, за прекрасното чувство да тичаш в летните вечери бос по меката трева на ливадата или да усещаш как водата в потока бълбука топла и закачлива между пръстите на краката ти, когато цамбурнеш в нея от мостчето на Ева-Лота на път за някоя решаваща битка. И слънцето така пече през отворите на тавана, че дори дървените греди замирисват на лято. Да, несъмнено Войната на розите беше игра, която щеше да си остане свързана завинаги с лятната ваканция, меките ветрове и ярката слънчева светлина. Мрачната есен и студената зима неволно налагаха примирие в борбата за Великия Мумрих. Започнеше ли училището, враждите секваха и войната не пламваше отново преди кестените на главната улица да цъфнат в пълното си великолепие и пролетните свидетелства да са издържали проверката на критичните родителски очи.

Сега обаче беше лято и Войната на розите се надцъфтяваше с истинските рози в градината на пекаря.

Полицаят Бьорк, който си вървеше спокойно по Малката улица, разбра какво се случва, когато видя как Червените щурмуваха пътя към развалините на замъка, а няколко минути по-късно в същата посока покрай него профучаха вихрено и Белите.

Ева-Лота успя да извика само „Ей, чичо Бьорк!“, преди светлите й коси да изчезнат зад следващия ъгъл. Полицаят Бьорк се усмихна на себе си. Ех, този Велик Мумрих — колко малко им трябва на децата, за да се забавляват! Великия Мумрих беше само един камък, един нищо и никакъв камък със странна форма и все пак беше достатъчен, за да разпалва отново и отново Войната на розите. Да, да, колко малко е нужно понякога, за да избухне война. Полицаят Бьорк въздъхна, като се замисли колко малко е нужно наистина. После премина все тъй замислен по моста, за да огледа една кола, която беше паркирана неправилно от другата страна на реката. На половината път спря и се загледа философски във водата, която бавно се провираше между извитите подпори на моста. Отдолу премина един стар вестник, понесен от течението. Той се полюшваше над леките вълни. Едрите букви на заглавието оповестяваха нещо, което вчера или онзи ден, или преди седмица е било новина. Бьорк ги прочете разсеяно.

Шведски учен разреши проблем, който занимаваше световната наука.

Полицаят Бьорк отново въздъхна. Колко хубаво би било, ако човечеството се ограничи с битката за Великия Мумрих. Тогава изобщо нямаше да има нужда от военна индустрия! Но сега той трябваше да се заеме с неправилно паркираната кола.

— Първо ще търсят в дивата круша зад развалините на замъка — предрече Кале и подскочи от удоволствие при тази мисъл.

— Със сигурност — потвърди Ева-Лота. — По-голямо свраче гнездо няма в цялата околност.

— Точно затова им оставих там едно малко съобщение — засмя се доволно Андерс. — И след като го прочетат, направо ще се вкиснат. Смятам, че можем да спрем и да изчакаме нападението им.

На възвишението пред тях старата крепост извисяваше нащърбените си зидове в светлосиньото лятно небе. Стърчеше там самотна и грозна, предадена от столетия на разрухата и пустошта. Долу в ниското се гушеха останалите постройки на града. Само няколко къщи бяха се изкатерили колебливо по хълма, в подножието на могъщите някога зидове.

Като последен пост на половината път към руините стоеше старинна вила, почти скрита зад гъсти глогови храсти, зад люлякови и черешови дръвчета. Полегнала ограда я отделяше от гората.

Облегнат удобно на оградата, Андерс смяташе да изчака тук завръщането на Червените.

— „Недалеч от пустата крепост“ — рече тържествено Кале и се хвърли в тревата до Андерс.

— Зависи от гледната точка. Ако вземем за сравнение разстоянието оттук до Южния полюс, може пък да сме скрили Великия Мумрих в околностите на Хеслехолм и пак да твърдим, че е недалеч от пустата крепост.