Дэвид Гранн - Изгубеният град Z

— Приятел ли си? – попитал.

— Да – отговорил Ратин.

— Аз съм английски полковник – казал му и заумолявал Ратин да отиде в британското консулство и да съобщи на „майор Паджет“, че е държан в плен.

Абът знае, че бившият британски посланик в Бразилия сър Ралф Паджет е бил довереник на Фосет. Паджет е този, който лобира пред бразилското правителство да финансира експедицията на Фосет от 1920 година. „Тези факти – пише Абът в писмо до Кралското географско дружество – бяха известни само на мен и няколко лични приятели.“

Когато Нина Фосет и Елси Римъл узнават за сведенията, донесени от Ратин, решават, че звучат достоверно. Нина заявява: „Не смея да възлагам големи надежди“, и все пак изпраща телеграма до бразилско новинарско издание с твърдението как сега е убедена, че съпругът й е „ЖИВ“.

Други остават скептични. Генерал Рондон, след като разпитва Ратин в продължение на три часа, отбелязва в доклада си, че мястото, където швейцарският трапер твърди, че е открил Фосет, е на седемстотин километра от района, където експедицията на Фосет е видяна за последен път. Самият Паджет, когато се свързват с него в Англия, се учудва как така са пуснали Ратин, когато са задържали Фосет като пленник.

Ала Абът е убеден в искреността на Ратин, особено след като е поел ангажимента да спаси Фосет, без да търси награда. „Обещах на полковник Фосет, че ще заведа помощ, и възнамерявам да изпълня обещанието си“, отсича Ратин. Швейцарският трапер скоро тръгва с двама души, един от които репортер, пращащ статии за синдиката Юнайтед Прес. След като вървят през джунглата със седмици, тримата мъже пристигат при река Аринос, където си построяват кану от дървесна кора. В съобщение с дата 24 май 1932 година, когато експедицията се кани да влезе в територия на враждебни индианци, репортерът пише: „Ратин е нетърпелив да се махаме. Призовава „Всички на борда!“. Така че тръгваме“. Никой повече не чува за тези хора.

Сравнително скоро след това английски актьор на име Албърт де Уинтън пристига в Куяба и заявява, че ще открие Фосет жив или мъртъв. Наскоро е играл второстепенни роли в холивудски филми, включително в „Кралят на дивата природа“. Според „Уошингтън Поуст“ Уинтън е решил „да смени имитациите на вълнения във филмите с истински в джунглата“. С колосан костюм за сафари, запасан на кръста револвер и пушещ лула, той се отправя към пустошта. Жена от Ориндж, Ню Джързи, която се рекламира като „американския представител“ на Уинтън, праща сведения до Кралското географско дружество на хартия за писма с бланка „ЕКСПЕДИЦИЯ на Албърт де Уинтън В НЕИЗСЛЕДВАНАТА БРАЗИЛСКА ДЖУНГЛА В ИЗДИРВАНЕ НА ПОЛКОВНИК П. Х. ФОСЕТ“. Девет месеца след като Уинтън е влязъл в джунглата, се появява обратно парцалив, с изпито лице. На 4 февруари 1934 година негова снимка излиза във вестниците с надпис под нея „Албърт Уинтън, актьор от Лос Анджелис, очевидно не е създаден за роля във филмова драма. Ето как са му се отразили девет месеца в Южноамериканските гори“. След кратка почивка в Куяба, където посещава музей с експонати, посветен на Фосет, Уинтън се връща в района на Шингу. Минават месеци, преди да дойдат вести от него. През септември индианец бързоходец идва от гората и носи смачкана бележка от Уинтън. В нея пише, че е държан в плен от племе, и следва апел: „Моля ви, пратете помощ“. Дъщерята на Уинтън уведомява Кралското географско дружество за „този мрачен обрат на събитията“ и настоява някой от дружеството да спаси баща й. Ала Уинтън също никога не е видян повече. Едва години по-късно бразилски правителствени чиновници научават от индианци в региона, че двама души от племето камаюра са открили Уинтън да плава гол и почти полудял в кану. Единият камаюра смазал главата му с тояга, а после взел пушката му.

Подобни истории ни най-малко не обезкуражават още десетки изследователи от опитите да открият Фосет и града Z. Следват германски, италиански, руски и аржентински експедиции. В списъка се нареждат: аспирантка по антропология от Университета на Калифорния; американски войник, служил с Фосет на западния фронт; Питър Флеминг, братът на Иън Флеминг, създателя на Джеймс Бонд; шайка бразилски бандити. През 1934 година на бразилското правителство вече му е дошло до гуша от многобройните издирващи групи и издава декрет, с който ги забранява, освен ако не са получили специално разрешение. Ала изследователите продължават да отиват със или без разрешение.

Въпреки че не съществува надеждна статистика, според неотдавнашна оценка жертвите в подобни експедиции достигат сто. Аспирантката от Университета на Калифорния, която през 1930 година е една от първите жени антрополози, осмелили се да провеждат проучвания в региона, оцелява, но умира няколко години по-късно от инфекция, която е получила в амазонската джунгла. През 1939 година друг американски антрополог се обесва на дърво в джунглата. (Оставя бележка със следното съдържание: „Индианците ще вземат записките ми. Те са много ценни, след като бъдат дезинфекцирани, могат да бъдат изпратени в музей. Искам семейството ми да си мисли, че съм умрял в индианско селище от естествена смърт“.) Братът на един от издирващите умира от треска. „Опитах се да го спася – казва той на Нина, – но уви, нищо не можах да сторя, така че го погребахме край Арагуая.“