Карл Май - Край развалините на Вавилон

— Искам да знам къде е камшикът ми! Не кажеш ли и сега, ще те пробода! И тъй, къде си го дянал?

Халеф не получи отговор и поради това го накара да почувства острието на ножа. Сега мълчанието на застрашения, който не знаеше докъде ще стигне хаджията, се разчупи. Той се отдръпна с уплашено движение и си отвори най-сетне устата.

— Тук е! Педера го донесе!

— Къде да го намеря?

— Горе в ходника, ножът ти също е там!

— Гледай как хубавичко си можел да отговаряш, като ти разтворя устните! Пребърка ли го вече, сихди?

— Не. По-късно ще го направим. Сега искам да си подсигуря само един предмет. Вземи му ключа, който носи под дрехите си на връв около врата!

— Кучи син, какво те интересува моят ключ?

— Мирувай, агънцето ми! — захили се Халеф. — Виж ножа тук! ще те наръгам веднага, ако не останеш да лежиш кротко!

— Вземайте го тогава, в името на Шейтана! Нали си знам, че много скоро пак ще си го получа. Вие мислите, че си имате работа само с мен и няколко души. Но тук има толкова много хора, че няма да можете да напуснете това място, без да ги срещнете и попаднете в тяхна власт.

Получих от Халеф ключа и го прибрах.

— Ти не си сам, знам го добре. Тук има още трийсет и трима мъже.

— Джехенната да те погълне! Кой ти го издаде?

— Видях ги и ги преброих.

— Видя… и… преброи? — повтори той думите ми. — Да не искаш да ме накараш да повярвам, че погледът ти прониква през дуварите и купищата развалини?

— Не погледът ми, а аз самият. Нима наистина си толкова тъпи сега още продължаваш да мислиш, че през цялото време съм лежал вързан тук? Ако беше достатъчно умен да дойдеш само един-единствен път да ни хвърлиш едно око, нямаше да ме намериш. Ти едва беше напуснал това помещение и аз си тръгнах заедно с пишкхидмет баши.

— Лъжа!

— Ба! Ние яздихме до Хиле, за да заловим Педера и неговите придружители, и доведохме войници, с които ви обградихме. Видях те как седеше при гхазаите и делеше грабежа и чух всичко, което говореше с тях. После се върнахме тук и си вързахме отново въжетата, за да те заблудим. Ти преди малко чу колко неща знам и дори само това трябваше да те изведе на мисълта, че сме се отдалечавали и съм проникнал зад намеренията ти.

— Не ме залъгвай. Това е лъжа, нищо друго освен лъжа!

— Все ми е едно дали ми вярваш или не.

— Но на вас и на ум нямаше да ви дойде да се вържете доброволно!

— Това стана само за вид. Ти видя колко бързо се измъкнах от вървите, когато настъпи мигът!

— Вие не сте се махали! Рулетката беше зарезена отвън!

— Това е едно доказателство за безкрайното ти лекомислие, че самият не познаваш пътищата, водещи до тайното скривалище! Ето, гледай!

Отстраних кърпата на войника, прибрах я, за да му я върна после, и посочих разкрилата се дупка.

— Колко дълго познаваш ти тази тъмница, без да си имаш представа, че точно тук съществува възможност за измъкване!

Той се вторачи в ъгъла, без дума да промълви. Аз извадих карабината «Хенри» и продължих:

— Тази пушка не беше у мен, когато ме домъкнахте тук. Откъде е дошла? Нали е трябвало да изляза и да я донеса. Ако и сега все още се съмняваш, то заслужаваш за глупостта си още повече пердах, отколкото бяхме решили да ти хвърлим!

— О, несправедливи Аллах! — избълва персиецът и повече не каза нищо.

Слисването му беше прекалено голямо. Не сметнах за грешка да продължа обясненията си.

— Припомни си също с каква категоричност ти предсказах какво ще се случи! Можех да го сторя само защото предварително знаех, че ще напусна този затвор много по-рано, отколкото подозираше. Ти дори твърдеше, че никога вече няма да напусна прага му!

Тук той изрева:

— Нечиста свиня! Шейтан, ей това си ти! Сега всичко ми е ясно! Никой не ти е издал онова, което знаеш, ти всичко си подслушал! Но това няма да ти допринесе никаква полза, защото аз сега ще се освободя и ще те смажа!

Той изтегли високо лакти, прибра колене към тялото си, сгърби се и после се изпъна отново, пускайки в действие цялата си необикновена физическа сила. Чу се изпращяване, но усилието му беше напразно. Въжетата държаха здраво и при силния напън му причиниха такава болка,, че той не съумя да потисне един болезнен крясък.

— Не се мъчи и бездруго ще е напразно! — ухилих се аз. — В слагането на върви аз съм по-опитен от теб. Когато свържа, без мое разрешение не може да се освободи! А сега ти изказвам благодарност за готовността, с която ми разкри най-големите ви тайни!

— Не знам нищо такова! — кресна ми той.