Карл Май - Край развалините на Вавилон

Халеф си прибра най-напред любимия камшик и едва после наряза чалмата на контрабандиста на парчета и му натъпка едно в устата. Другите двама също вързахме, запушихме им устата и сега можехме да насочим вниманието си навън.

Онова, което съгледахме, беше във висша степен завладяващо. За да не бъдем забелязани, приближихме предпазливо края на галерията и съзряхме на може би трийсет крачки отдалеченост от нас да се крият зад останки от зидове покрай водещия надолу път между развалините петнайсет нехранимайковци. Те не искаха да бъдат видени от войниците, които още запазваха позицията, определена им от мен и кол агаси. Амуд Махули седеше при връхната точка на полукръглата верига и наблюдаваше височината, на която се намирахме. Пред него лежаха две редици мъже, проснати в цял ръст и специално пазени от няколко войника. Тяхното положение даваше да се разбере, че бяха вързани. Преброих петнайсет души с предположението, че това са гхазаи-бедуините, които иначе никъде не мярках. Разстоянието беше твърде голямо, за да мога да различа облеклото им или чертите на лицата, но вероятно бяха те. Как бе успял Амуд Махули да ги залови? Халеф беше направил своето наблюдение и ми каза:

— Там долу има цял билюк асакери. Как са се озовали тук? Ти още не си ми разказал какво се е случило от скока ти във водата. Надявам се, схващаш колко много ми се иска да го зная!

— Ще го узнаеш, защото смятам, че сега имам време за разказване.

— Няма ли да те смутят онези бунаци там? — попита той, като посочи контрабандистите.

— Не ми се вярва, защото е логично да се предположи, че няма да посмеят да дойдат насам.

— По каква причина?

— От предпазливост да не познаят ходника. Ако имаха право да влязат, нямаше да лежат сега там долу, а щяха да се оттеглят във вътрешността, където биха били много по-добре скрити.

— Това е вярно. Те виждат, че са обградени, но без заповедта на Сефира не могат да предприемат нищо. Сега чакат завръщането му от руините. Какви очи ще облещят, когато ние се появим вместо него! Още отсега се радвам! Но ти нали се канеше да споделиш преживелиците си!

Седнахме и аз започнах да му разказвам подробно какво се бе случило. От само себе си се разбира, че не изпускахме от очи гледката пред нас, но не се случи нищо, което да наруши целостта на разказа ми, а и Халеф не ме прекъсваше с нито дума. Когато свърших, той първо се позахили и после заговори:

— Сихди, имаш ли нос?

— С твое любезно разрешение — да!

— Тогава те моля всеки път, когато ти хрумне да ме кориш за така наречената непредпазливост, да се дръпнеш за това място! Възможно ли е да ме объркаш с мъжа, който, освен дрехите ми, нямаше нищо общо с мен? Трябва да се засрамиш! Ако моето уважение и моята любов към теб не обсебваха цялата големина на сърцето ми, то обилието на моята почтителност щеше да се превърне в нищо. Как ще накарам аз Ханнех, най-прелестната от всички земни прелести, и Кара, моя син и наследник, който носи моето и твоето име, да повярват в извършената от теб грешка? Двамата ще клатят глави, докато те изпаднат в опасността да се разхалтавят и се търкулнат на земята! Какво ще каже Ханнех, като узнае какви си ги забъркал тая нощ! И това още не е всичко. Иде ми на ума нещо, което е къде-къде по-лошо!

— Какво?

— Знам, че пишеш книги, в които описваш всичко, дето можеш да разкажеш за мен и теб. Сега си мисля за безбройните хора, които с четенето на тези книги ще се доберат до тайната, че в твоя разсъдък има няколко места, които трябва да се подлепят и изкърпят! Не е ли ужасно това за теб? Но аз ще се проявя като истински приятел и ще ти разреша да изтървеш тези места в книгите. В замяна обаче изисквам с цялата сериозност отсега нататък да се откажеш все у мен да дириш подобни места на подобрението! А сега не се кахъри толкоз и не унивай, а се утеши и съвземи! Няма човек, който някога да не е правил грешка, така че не бива веднага да се усъмняваш в себе си. Аз с удоволствие ще ти помогна да се въздигнеш от глъбината на самообвиняващата печал и ти давам утешителното свидетелство, че в останалото не си се държал лошо. Което е вярно, го признавам! Педера и неговите ахпапи лежат в окови, Сефира също го пипнахме, гхазаите са вързани там долу, така че се иска да хванем само още тези петнайсет контрабандисти. Как мислиш, по кой начин ще е най-добре да стане това?

— Мен ли питаш, Халеф? Който има такава необходимост от подлепване и изкърпване, не бива да му се разрешава да се намесва в такива важни работи. Аз по-скоро считам за уместно сега ти да застъпиш на мое място и да доведеш нещата докрай.