Карл Май - Край развалините на Вавилон

— Да.

— Понеже току-що спомена думата възнаграждение, сигурно няма да ми се разгневиш, дето и аз мисля за него. Или ще ми се разсърдиш?

— Да ти се разсърдя? Не! Ти без съмнение имаш правото да ми напомниш за моето обещание. Друго нещо е, разбира се, дали вярваш, че мога да го изпълня.

— Дано даде Аллах!

— Хмм! Май не изглеждаш особено убеден?

— Прощавай, ефенди! Ти си прочут мъж, стоиш под сянката на падишаха — Аллах да го благослови! — и можеш да пишеш доклади, които сераскерът чете. Аз забелязах също как приятелски разговаряше с теб пашата от Стамбул. Та значи съм убеден, че твоите слова и предложения ще бъдат добре зачетени и взети под внимание по високи места на правителството, ама… ама… ама…

— Какво, ама…?

— Аз сега веднага да стана бинбаши, това… това… това…

— Говори нататък, де!

— Това не можеш да направиш!

— Защо?

— Първо, ти си християнин, докато висшите офицери, които трябва да решат моя въпрос, са мохамедани.

— Хубаво! Второ?

— Второ, твоето влияние не може да подейства на момента, защото докладът ти още не е в ръцете на сераскера.

— Ако това са всичките ти съмнения, то работата с бинбашията не стои зле. Аз никога не давам обещание, за което не съм убеден, че ще мога да го сдържа. От сераскера днес не се нуждая. И тъкмо защото съм християнин, можеш да разчиташ на моята дума! Аз ти казах: «Ако никой от трийсет и петимата мъже не се изплъзне, веднага ставаш бинбаши.» Каквото казах, си остава в сила!

— Аллах! Имай предвид, ефенди, че никой не се изплъзна!

— Имам го предвид.

— Значи сега би трябвало да съм бинбаши!

— Ти си такъв.

— Но аз не виждам и усещам нищо подобно.

— Тогава чети и ще ти стане ясно!

Извадих от джоба получената от Осман паша грамота и му я дадох. Амуд Махули я взе и започна да я чете, разчитайки мъчително писмените знаци. Бях очаквал шумен, възторжен порив на радост, но се видях разочарован. Когато свърши с четенето, той остана неподвижен, забил нямо поглед в земята. После по тялото му премина конвулсивен трепет, сякаш е потиснал изхълцване, но от очите му се затъркаляха едри сълзи по загорелите мършави страни. След това се смъкна на колене, сключи ръце, издигна ги нагоре и поде молитва:

— Слава на Аллах, Господаря на световете, Всемилостивия, Милосърдния, Владетеля на Съдния ден. Пред Тебе се прекланяме и от Тебе очакваме помощ. Води на Правия път, пътя на тези, които си благословил, не пътя на заблудените и заслужили Твоя гняв. [273] Свещен Коран, сура 1 — фатиха, аети 2–7 — б. пр.

Това беше първата сура на Корана, свещената фатиха, Отварящата, Началото, наричана също Умм ел Китаб [274] Умм ел Китаб — Майка на Книгата, Корана — б. а. .

Тя е, както при нас «Отче наш», главната молитва на мохамеданите и се счита, че е добре да се чете преди всяка друга молитва. После той продължи:

— Благодаря ти, о, Аллах, че се смили над мен с твоята благословия! Тъмно беше в моята душа и мрачно в сърцето ми. Морето на горестта ме окръжаваше от вси страни, а талазите на кахърите ми стигаха до устните. Аз те умолявах, ала ти като че не се вслушваше в мен, виках те, но ти не искаше да дойдеш, така мислех. Ти обаче си виждал моята несрета и добре си доловил словата ми и само си изчаквал, докато дойде подходящото време да се изпълни решението на твоята доброта. Сега мигът на щастието настъпи, твоята любов се смили над моите вопли и ме обсипа с милост. Сега аз лежа пред теб и отправям взор към твоето велелепие, за да мълвя благодарност, която да се възкачи до твоето небе. Ти стори за мен нещо велико. Да бъде възхвалено името ти и възславена твоята блага воля во веки веков! Амин!

Сега се изправи и улови двете ми ръце.

— Ти си човек, но пратеник на Аллах, който те е проводил да изпълниш моята всекидневна молитва. Прости ми съмнението, което таях към това бързо изпълнение на твоето обещание! Ти ме избави от тежка неволя. Сега аз съм освободен от моите грижи и те моля да ми позволиш всеки ден да се моля за теб с целия си дом. Не е грях пред Аллах мюсюлманин да се моли за някой християнин!

— Твоята молитва ще има пред ухото на Аллах двойно благозвучие. В двайсет и втората сура е записано: «Нима не виждаш, че се покоряват на Аллах всички, които са на Небесата и Земята…» [275] Свещен Коран, сура 22 — Хадж, ает 18 — б. пр. Недей си мисли, че вашата вяра е единствено правата! А дори и да беше така, точно тогава би трябвало да се молиш на Аллах за всички хора, които не го притежават. Аз всеки ден се моля за всички, които не са християни, следователно и за теб. А когато заговори пред мен за твоята злочестина, реших да ти помогна и не помислих, че в моите очи ти си някакъв неверник. Така че се моли спокойно за мен! Никой не се нуждае така много като мен да се молят за него.