Карл Май - Край развалините на Вавилон

— Какво?

— Моят курбач за Сефира!

— Това желание ще ти бъде изпълнено.

— Кога?

— Веднага щом го изведем. Сега нека отидем при него и видим как се чувства. После ще разгледаме помещенията и като свършим, ще го изведем. Ти ще светиш.

— Аз? Няма ли да е по-добре да го върши някой аскари?

— Не. Докато дойде пашата, никой освен нас не бива да пристъпва във вътрешността на Бирс Нимруд.

— А камерхерът?

— Той видя достатъчно, сега може да върви при войниците. Той ще е радостен да напусне мрачния ходник.

— Да ида ли да доведа храбрия пишкхидмет баши? — ухили се дребният шейх.

— Да.

Когато го доведе, главният камерхер не можеше да скрие колко му е леко, дето се спасил от Шикем-и-Херабе [277] Шекем-и-Херабе — Утроба на руините — б. а. , както се изрази. Той си пое дълбоко дъх и в следващия миг беше изчезнал сред асакерите.

Ние закрачихме отново по ходника, и то към нишата, където се намираха малките лампи. Запалихме една и отидохме до ъгъла при водещите надолу стъпала. Лежащите в ходника стоки засега не бяха от значение за нас. Обстойния поглед на номер едно отложихме за кратко, за да видим как стоят нещата със Сефира, който се намираше в номер три. Той все още висеше на железните пръчки на рулетката в мъчителното положение, при което го бяхме напуснали. Беше принуден да не се движи и непрекъснато да държи главата нависоко, защото веднага щом я сведеше, плътно прекараното около гърлото му въже го лишаваше от въздух. Той се намираше следователно в постоянен страх от смърт чрез задушаване и ето защо беше лесно обяснимо, че ни извика в краен гняв:

— Най-сетне се сетихте да се покажете! По такъв ли начин се отнасят към хората християните и сунитите? Развържете ме и ме освободете, ако ли не животът ви няма да струва и барута на един изстрел! Аз ще ида при санджаки и горко ви, като научи с какво сте се захванали тук! Само моето ходатайство може да ви отърве от най-лошото!

Халеф застана нахакано пред него и попита:

— Аха! Искаш да станеш наш застъпник?

— Да, но само ако веднага сложите край на враждебното си отношение към мен!

— О, ние направо копнеем да ти засвидетелстваме приятелството си, но за съжаление това нищо няма да ни грее, защото ходатайството ще е също така безсилно като твоят санджаки. Той е тикнат в кауша и синджири красят ръцете му!

— Това е лъжа!

— Без оскърбления, иначе ще ти докажа с камшика, че говоря истината! Точно ти не бива да се дивиш, като говоря за затвор, защото само ти единствено носиш вината той да бъде запрян!

— Аз…?

— Да, ти! Беше най-голямото престъпление да пращаш Педер-и-Бахарат с писмо до него. То е било открито и конфискувано. Сега се знае каква работа имаш тук и са известни също всичките ви останали тайни… Ама какво ли съм тръгнал да се занимавам с теб! Тук има къде по-ценни неща за гледане от теб, един човек, който не си заслужава и с един-единствен поглед да го дариш!

Без да обръщам внимание на тази размяна на реплики, аз бях отишъл със светлината в номер две. Сега дойде и Халеф. Ние се огледахме в това помещение и после също в другото. Нашият багдадски домакин наистина не беше преувеличил в разказа си за струпаните тук стоки. Навсякъде цареше такъв безупречен порядък, та можеше да си помислиш, че се намираш в някой добре ръководен търговски склад. Всеки пакет и всеки отделен предмет носеше етикет за съдържанието. Необходимо беше само да четем надписите, за да разберем какво имаше в наличност.

Тук имаше тютюн от Решт, висококачествен опиум, хашиш, тамарисков мед, къна, брош от Табриз, шафран и сафлор, сушено Халлагех-и-Ангур-и-Али-Дерези-грозде, сушени Меллетпу-и-Хюлаб-и-Шах-круши, Кишмиш-и-Савза-стафиди, гюлаб и превъзходното етр-и-гюл. [278] брош (бот.) — Rubia tinctorum, сафлор (бот.) — Carthamus tinktorius, гюлаб — розова вода, етр-и-гюл — розово масло — б. а.

Налице беше и неговата противоположност, а именно азафоетида [279] азафоетида (от лат.) — буквално «воняща смола», използва се във ветеринарната медицина при колики и спазми — б. пр. .

Бяха отбелязани благоуханни сапуни от град Дум, Демавенди-сяра, арсеник от Казвин, по-нататък ценни агнешки кожи от Бухара и Кум, големи, тежки бали марокен, наричан в Персия черм-и-хамадани, и Сагхри-шагренови кожи, които се приготвят от гръбната кожа на диво магаре. Складът беше изключително богат на материи за дрехи, като кадифе, коприна, вълна, памук и т.н., също на шалове и килими. Сефира трябва да се е чувствал тук напълно сигурен, иначе през ум нямаше да му мине да струпа такива ценности на това място. С какви ли чувства ставаше свидетел как разглеждаме така необезпокоявано съкровищата му! Държеше се спокойно и дълго време не обели нито дума. Когато стигнахме до споменатата вече ракла и аз извадих отнетия от него ключ, той се разкрещя: