Карл Май - Край развалините на Вавилон

— Стойте! Не смейте да се докосвате до този сандък!

Въпреки това аз мушнах ключа и го превъртях в ключалката. Чул шума, Сефира ревна:

— Предупреждавам ви в името на Аллах, не пипайте нищо! Вътре има скрита сиххр [280] сиххр — магия, тайна — б. а. , която носи гибел на всеки непосветен!

— Това ме радва извънредно много — захили се Халеф. — Това вълшебство вероятно принадлежи към територията на черната симия [281] магия, магическо изкуство — б. а. и тъй като аз много добре владея бялата симия, то тук имам най-добрата възможност да разбера коя е по-могъща — черната или бялата.

— Черната, черната е по-могъща! Пази се! Не докосвай нищо!

— Дори и наистина да е така, пак няма защо да се боим, понеже моят ефенди е майстор в синята, червената, зелената и жълтата симия, и ти веднага ще разбереш, че твоята проста черна не може да излезе насреща на тая четворна и шарена наука! А пък и Пророка е забранил всички магии. Хайде, ефенди, отваряй си спокойно!

Вдигнах капака.

— Затваряй, затваряй! — предупреди Сефира с отънял глас. — Магията ще те лиши от вечния живот, от отвъдното блаженство!

— Не ставай за смях! — отговорих сега аз. — Нима наистина мислиш, че един европеец ще повярва на такава щуротия, за която у нас всяко дете ще те подиграе? Раклата е отворена, къде ти е магията?

— Бъдете проклети в живота и прокълнати във вечността!

Тогава Халеф скочи към него, светлината на лампата не достигаше толкова далеч. Чух плющящ удар и болезнен крясък, после стана тихо. Хаджията се върна и не каза нищо. Дори и да бе искал да каже нещо, думите щяха да му увиснат на езика при представилата се гледка. Като някое момче, сполетя но от голяма изненада, той разпери пръсти и се вторачи в бляскавото злато и сребро и искрящите скъпоценни камъни, които лежаха пред нас. В резбовани фруктиери видяхме местни и чужди златни и сребърни накити, а поставените преградки съдържаха множество шлифовани или нешлифовани полускъпоценни и скъпоценни камъни. Имаше също голямо количество пръстени, верижки, огърлици, гривни, диадеми и разни други бижута. Съдържанието на този сандък представляваше огромно състояние. А когато извадих няколко отделения, съгледах скъпоценни пистолети и ками, които изпълваха долната част на раклата. Имаше и две книги. Разгърнах ги. Кой би си го помислил! Това бяха търговски книги, които бяха водени години наред и съдържаха регистъра на всички приходящи и изходящи стоки. Та това бе достойно за удивление!

— Машаллах! — чу се най-сетне гласът на Халеф. — Разсъдъкът ми отказва да се подчинява! Сихди, сръчкай ме в ребрата, че да се раздвижи отново!

— Той помежду ребрата ли е наместен? — попитах аз.

— Къде е наместен, в този миг не мога да знам. Чувствам само, че не е там, където му е мястото. Какви пари! Какво великолепие от камъни! Аз не съм джаухарджи [282] джаухарджи — ювелир — б. а. и не мога значи да знам как се казват. На теб може би са ти известни имената им?

— Каква полза, ако ти ги изброя? Камъните така или иначе няма да станат наши!

— Да, моята чувствена душа е опечалена от факта, че мога само да ги разглеждам, но не и да ги напъхам по джобовете! Виж тази велелепна сувари [283] сувари — гривна, браслет — б. а. !

— Един алмаз, един сумурруд и един якут, последвани веднага от тройната редица фируза. [284] алмаз — диамант, сумурруд — смарагд, якут — рубин, фируза — тюркоази — б. а.

— Ох, сихди, как би възликувала моята Ханнех, най-красивата от всички жени, ако й занеса тоя накит да го сложи на своята обична ръка! Наистина ли стоим толкова високо, че не бива нищо да вземем?

— Да.

— И нашата чест е наистина от такава голяма извисеност, че бихме я накърнили с няколко такива камъка?

— Съвсем определено.

— Помисли тогава за приятно мургавата господарка на твоята женска шатра! Не обича ли и тя да се гизди?

— Нейното и моето най-голямо гиздило е честността, а всичко, което лежи тук, е чужда собственост. Имай го предвид!

— Имам го предвид! Но същевременно имам предвид, че е истински позор да откриеш това имане, без да можеш да го задържиш. Надявам се поне е разрешено веднъж ей тъй хубавичко да бръкна с всичките си десет пръста?

— Нямам нищо против. Ако ще ти достави удоволствие, стори го!

— Сегичка, веднага! Виж как искри, как грее!

Моят дребен хаджи беше напълно честен човек, но тези камъни го бяха омагьосали. Ето защо казах, докато се ровеше из тях и ги оставяше да се плъзгат от едната ръка в другата: