Карл Май - Край развалините на Вавилон

— Да, спомням си — ухили се оня подигравателно. — Наказателният съд ще започне за мен с началото на деня и вечерта ще свърши, това или нещо подобно каза. Но за мен това би било твърде кратко! За теб аз съм се погрижил по-добре. Ти ще получиш от мен не само един кратък ден, а много по-дълго ще се наслаждаваш на радостите, с които ще те ощастливя! Онова, което си престъпил там край Тигър…

— Аха, по отношение Педер-и-Бахарат! — вметнах аз. Главатарят на контрабандистите отстъпи в най-голяма изненада крачка назад и запита припряно:

— Педер-и-Бахарат? Какво знаеш за него? Откъде ти е известно това прозвище? Кой ти го каза? Дори само това обстоятелство, че ти, един чужденец и християнин, си чул това име, предрешава смъртта ти!

— Аз пък повтарям, че ти все ме бъркаш със себе си. Не моята, а твоята смърт е предрешена. Ти си прозрян, знае се, че си Сефира, за когото…

— Сефира! — прекъсна ме той. — За теб това е още една причина да умреш! Даже и да не бях решил края ти, сега щях да разпоредя жив да не напуснеш това място!

— Не си въобразявай! Ти нямаш власт над мен. Аз ще напусна невредим и свободен Бирс Нимруд, а теб ще отведа като пленник в Хиле и ще наредя да те затворят при Педера и двамата му спътници, лежащи там в синджири.

— Аз… твой… пленник… в Хиле… в… синджири…! — изрече със заекване той, вторачил се в мен като в някой дух. — Наистина е така, както казах, ти си напълно превъртял!

— Тогава един превъртял те уверява, че си изпратил Педера в капан и той беше заловен. Никой там не повярва на онова, което си му заповядал да каже.

— Какво… какво не са му повярвали?

— Че аз и хаддедихнът сме нападнали Карван-и-Пишкхидмет Баши, и че ти си се промъкнал след нас, за да узнаеш скривалището ни. Нито също, че съм помъкнал трупа на пишкхидмет баши със себе си, за да го хвърля във водата.

Той поиска да отговори, но от слисване не отрони нито дума. Тогава ме споходи мисълта да се възползвам от объркването му за разбулване тайната на Розата на Шираз. Ето защо продължих:

— Виждаш, че тайните ви са разкрити. Даже и вашата Гюл-и-Шираз вече е станала достояние.

Тогава онзи скочи към мен като хищно животно, хвана ме за раменете, разтърси ме и изсъска:

— Гюл-и-Шираз? Биве-и-Емир, Шемс-и-Хусн, нашата Ситаре-и-Джира, [265] Биве-и-Емир — Вдовица на княза, Шемс-и-Хусн — Слънце на красотата, Ситаре-и-Джира — Звезда на вдъхновението — б. а. която живее в такава скритост, че дори аз съм я виждал само три пъти? Нашата красива, велелепна княгиня, пред която всички превиваме глава и колене? Тя, чийто поглед омагьосва сърцата, чийто глас въодушевява за най-трудни и дръзки дела? Нея претендираш да познаваш, жалък червей? Ще те удуша!

Сефира посегна към гърлото ми. Вече се канех да измъкна бързо ръце, за да го отблъсна, когато ми хрумна друго средство. То вероятно щеше да има същия ефект и може би щеше да го подтикне към по-нататъшни несправедливи приказки, защото той се намираше във възбуда, която му пречеше да премисля думите си.

— Не ме докосвай! — обърнах се рязко към него. — Аз също съм силл!

Оня отскочи от мен, като да бе получил могъщ удар, и опули очи.

— Ти… ти… силл?

— Даже Сертип-и-Силлан [266] Сертип-и-Силлан — заповедник на сенките — б. а. !

— Сертип? Човече, или Шейтана те е овладял и ти издава всичките ни тайни, или ти наистина си силл! Но тогава ти само се представяш за християнин, а в действителност си правоверен шиит.

— Ако ръцете ми не бяха вързани, щях да извадя пръстена си от джоба и да ти докажа кой съм!

— Той… той има… има и… пръстен! — извика контрабандистът в нарастваща възбуда. — Ако това е вярно, мога да те изпитам. Необходимо е само да те питам за името на нашия върховен повелител, за Джа…

Персиецът спря след тази сричка, защото съзна, че бе на път да извърши най-голямото възможно предателство за един силл. Беше лесно да се отгатне липсващата сричка и тъй като онази вечер край Тигър бях чул как Педера нарече този «върховен повелител», довърших прекъснатото изречение:

— Аа, имаш предвид Джафар, Емир-и-Силлан?

— Да, него имам предвид! Ти го познаваш! Ти знаеш всичко! Или наистина си Сертип-и-Силлан и притежаваш по-висок ранг от моя, при което трябва веднага да те освободя, или си посветен чрез някое предателство в тайните и тогава трябва да те обезвредя.

Така стоеше персиецът пред мен, обронил чело в ръце — картина на пълна безпомощност. Из един път се обърна с рязко, решително движение към дребосъка.