Карл Май - Край развалините на Вавилон

Едно изследване с опипващи ръце ме осведоми, че сме заварили нашето принудително убежище точно така, както го бяхме напуснали. Въжетата ни още лежаха тук, а от другата страна напипах купчината боклук, който бяхме изхвърлили от дупката. Бяхме сами и много ми се искаше да запаля една свещ, но светлината щеше да премине между пръчките на рулетката и веднага да ни издаде, в случай че имаше някой в другите помещения. Трябваше да направим приготовленията си на тъмно. Първата ни работа беше да затрупаме дупката. Мушнах карабината вътре и проснах отгоре кърпата на войника, върху която насипахме остатъка от тухления прах. По този начин отворът и пушката оставаха скрити за очите на Сефира. Ножа и револвера бях тикнал в пояса. Тухленото брашно изтъркахме от дрехите доколкото можахме с ръкавите на сетретата.

Сега трябваше отново да вържа персиеца и не е необходимо да казвам, че той не искаше да се съгласи. След като успокоителните аргументи нищо не помогнаха, го сръгах не особено приятелски в ребрата, което го убеди в необходимостта от тази предпазна мярка. Беше вързан както преди.. После клекнах и си сложих и моите въжета — не така здраво както по-рано, но все пак при един бегъл поглед да дават вид, че нищо не се е променило. Желанието ми да вляза тук преди Сефира се беше изпълнило. Сега той можеше да дойде!

Настроението на камерхера в никой случай не беше оптимистично. Чух на няколко пъти едно «ах» или «ох», последвано от въздишащо «Аллах, Аллах!». Беше го страх, а когато след известно време доловихме стъпки, зашепна, заеквайки от ужас, на персийски:

— Ефе… ефенди… те… ид… идват! Я сема-и-мен, я хеят-и--мен! (О, небе мое, о, живот мой!) Защо ли влязох пак вътре!

— Я млъкни! — нашепнах му аз. — Чувам, че отиват най-напред при Халеф, трябва да слушаме!

Стъпките се бяха отправили към номер четири. Чух Сефира и Халеф да говорят, но не можах да разбера думите. Когато обаче персиецът се отдалечи и моят хаджи му викна с повишен глас, долових:

— Не ставай смешен! Аз си познавам ефендито. Той ще дойде И ще ме измъкне. А после ще си разчистим сметките с вас!

— Нека ти кажа тогава, че той е вече тук — подвикна обратно Сефира. — Отдавна лежи вече там отзад, много по-здраво вързан от теб!

— Това е лъжа!

— Истина е!

— И дори и да е истина, той само си играе с теб, иска да си направи майтап, такъв си му е навикът. Той ще се освободи и ще освободи и мен, преди да си си го помислил!

— Само душата му ще бъде свободна, защото и нея, и твоята ще изгоним с тояги от проклетите ви тела!

— Тоягите са за теб, не за нас. Заклевам се в Аллах и Пророка, че само след късо време ще почувстваш камшика, който ми отнехте! Тогава твоята душа ще се пръждоса от прокажената ти кожа надолу в Джехенната!

Сефира се изкикоти презрително. После стъпките приближиха нашата врата. Ясно различих, че бяха само двама мъже. Резетата бяха избутани и рулетката вдигната. Сефира пристъпи с дребния негодяй, който ме беше измамил с предрешването си като хаджи Халеф. Предводителят хвърли един изпитателен поглед в помещението, пристъпи към камерхера, понеже този лежеше по-близо до него отколкото аз, наведе се и прегледа вървите.

— Всичко е още наред! — каза той. — С теб ще говоря по-късно. Първо е ред на християнина, с когото всъщност все още не мога да приказвам.

Той се изтъпанчи пред мен и даде знак на дребния да приближи с лампата, за да може по-добре да ме огледа. Да прегледа и моите върви, не счете за необходимо, тъй като тези на камерхера си бяха «наред», а и сгърбената ми фигура създаваше впечатление, че положението ми е все така безпомощно както по-рано.

— Ти вероятно чу какво изрева преди малко онова отровно джудже, твоят придружител? — попита.

— Да — отговорих.

— Тази грозна крастава жаба е побъркана!

— Не.

— Не? Ти си съгласен с него?

— Да.

— Тогава и ти си напълно побъркан от страх!

— Моят разсъдък във всеки случай е по-бистър и здрав от твоя.

Персиецът нададе същия кикот като преди малко.

— Свободен искал да бъде той, свободен искал да направи и своя хаджия, сопи и камшик щял съм да получа! Това потвърждава келешът и същевременно говори за разсъдъка си!

— Ха! Моят хаджи има навика да изпълнява това, което казва. Щом ти е обещал тояги, ще си ги получиш, колкото и да се противиш!

— Кучи син, ако не беше откачил, нямаше и да ти хрумне да ме оскърбяваш! Ти май изобщо си нямаш понятие какво ти предстои!

— Да ме разсмееш ли искаш? Ако един от двама ни не знае какво го очаква, то това си ти. Аз ти предсказах какво ще се случи. Изчакай утрото!