Карл Май - Край развалините на Вавилон

Веднъж все пак Сефира изгуби спокойствие. Това стана при една ориенталска везба, чиято златна сърма проблясваше чак до мен. Гхазаи я оцениха твърде високо и възникна спор, който се проточи толкова много, че сложи край на търпението му. Той скочи и викна гневно:

— Какво сте пощръклели и лаете за нищо както чакалите в светлината на луната! Погледнете там моите хора! Те са деветнайсет мъже, но всички заедно не вдигнаха през цялата нощ толкова гюрултия, колкото един от вас за две минути. Наситих се! Да не си мислите, че единствената ми работа е само да седя тук при вас и да ви слушам реването! До половин час те ще са си свършили задълженията и тогава и ние трябва да сме приключили тук. Имам и други неща за вършене. Ако ще се мотаете още дълго, събирам всичко и няма да получите нито пара повече!

Това подейства и пазарлъкът оттук нататък потръгна по-бързо. Но неговите думи ми подсказаха, че трябва и аз да побързам, защото знаех какво имаше да върши след половин час. Искаше да дойде при мен и камерхера и тогава според моя план трябваше да ни завари привидно така, както ни бе напуснал. Най-напред се измъкнах безшумно и после се затичах с възможно най-голяма бързина към моя конен отряд. Кол агаси се зарадва, като ме видя.

— Сега започва вашата задача — заговорих аз така, че всички да могат да ме разбират. — Внимавайте добре! Девет мъже ще останат на това място при конете! Те ще имат грижата да не се вдигне шум. Един ще тръгне с мен и пишкхидмет баши. По-късно ще узнае какво трябва да прави, кои ще бъдат тези десет човека, ще определи кол агаси. А сега идва най-главното. Слушайте! — Те се струпаха по-близо до мен и аз продължих: — Останалите петдесетима сега ще отведа до едно място сред руините, където горят няколко огъня. Там седят убийците и делят плячката. Те са петнайсет мъже. Там са още и контрабандистите, които пренасят своите стоки в развалините. Те наброяват деветнайсет човека, с предводителя — двайсет. Ние следователно трябва да заловим трийсет и пет души. Ако не ни се изплъзне нито един, всеки войник ще получи сто, а всеки подофицер двеста пиастри!

Зачуха се тихи възгласи на радост, удивление и одобрение. Аз продължих:

— Ще ги заловим по следния начин: ще образувате верига, която започва до руините, обхожда в полукръг огньовете и стига отново до руините. Така тези хора ще бъдат обградени и никой няма да може да избяга към откритата равнина. Който доближи веригата, ще му извикате и ще го отблъснете. Понечи ли да направи пробив, да бъде безпощадно застрелян. Те трябва да бъдат на първо време само отблъскващи, защото намерението ми е с настъпване на деня да ги имам събрани на едно място. Какво ще правите после, ще научите от мен, тъй като дотогава аз отново ще бъда при вас. Кажете, но не много високо, дали сте съгласни!

Чух едно многогласно «Да». Хората бяха въодушевени от обещаните пиастри и аз можех да бъда убеден, че ще направят всичко възможно да заслужат парите. За да включа и кол агаси във всеобщото въодушевление, аз го дръпнах настрана и го попитах тихо:

— Мислиш ли, че сега ще изпълнят своя дълг?

— Ох, ефенди — отговори Амуд Махули, — обещавам ти, че по-скоро ще умрат, отколкото да допуснат някой от тези капъсъзи да се измъкне. Ти с един удар спечели тяхната привързаност, любов и вярност!

— Тогава ще опитам да спечеля и тези твои чувства. Преди малко ти си пожелаваше по-висок чин и аз ти казах, че Аллах ще ти помогне. Тези думи ще се изпълнят. Аллах ти изпраща своята помощ при мен. Ще ти съобщя следното. Ако не се изплъзне никой от трийсет и петимата мъже, ти ще станеш бинбаши още преди да сме се върнали в Хиле.

Той се вцепени от радостна уплаха и не промълви нито дума. По едно време се съвзе и изрече със запъване:

— Бин… ба… ши… още… преди… да сме… — и из един път избликна по-бързо: — Ще стана бинбаши още преди да сме се върнали в града? Ефенди, знам, че казваш истината и не си правиш глупав майтап с мене, така че искам…

— По-кротко, Амуд Махули — пресякох го аз. — Още не си бинбаши. Но можеш и ще станеш, ако изпълниш моите условия. Не се вълнувай значи и имай грижата да оправдаеш очакванията ми.

— О, ефенди, ще ги пленим всички, всички, всичките! Убеден съм, че никой няма да ни се измъкне. Ела, да затворим бързо кръга около тях!

— Първо трябва да избереш деветимата, които ще останат тук, и онзи, който ще тръгне с мен и ще носи оръжията на Халеф.

— Това ще стане за минута. Бързам!

Амух Махули назова въпросните десет имена и останалите петдесет поеха в марш. В близост до огньовете веригата беше образувана по указание на кол агаси толкова внимателно, че никой от обкръжаваните не усети нещо, и нямаше пролука, през която някой да може да се изплъзне. Тръгнах успокоен с камерхера и кавалериста към мястото, забавно наречено от Халеф «Събор на бодливи свинчета». Ще припомня, че това беше ограждението, в което бяхме скрили конете и където се измъкнах с камерхера отново на дневна светлина или по-точно в мрака на нощта.