Карл Май - Ловци на соболи и казаци

Но после всичко си дойде много просто. Участниците в събитията от Долината на смъртта бяха принудени за дълго да останат в Сан Франциско, тъй като свидетелските им показания бяха необходими пред съда. И там Херман фон Адлерхорст получи едно писмо от своя приятел, художника Паул Норман, което го хвърли в голяма възбуда. Писмото беше вече с остаряла дата и препратено до получателя по околни пътища.

«Скъпи Херман!

Защо ли животът толкова рядко ни доставя чиста, безоблачна радост? Ние двамата — Лиза и аз, сме щастливи. Закума взема най-живо участие в нашето щастие. Но в чашата на радостта падна една горчива капка. Представи си, вашият брат Готфрид, за чието местонахождение подразбрахме от Закума [18] Вж. Карл Май, том първи на този роман «Дервишът» (Б. нем. изд.) , е изчезнал безследно — точно като Мартин от Уилкинсфийлд, както ми писа. А с него и настойникът му — някой си руски граф Василкович, който го бил осиновил. За всичко това ти естествено не знаеш нищо, ние самите го научихме едва неотдавна. Графът и неговият храненик предприели преди три години едно голямо пътешествие до Сибир, от което вече не се върнали. Останали си безследно изчезнали въпреки най-усилените издирвания за местонахождението им, подети от роднините на графа. И преди година по чудат начин се появило официално изявление за тяхната смърт, като имението на графа преминало в ръцете на някакъв братовчед по майчина линия, понеже графът нямал кръвен наследник. Всичко това узнах от руския представител в Берлин, към когото се обърнах по този въпрос.

Скъпи Херман, ударите на съдбата, сполетели отново твоята фамилия, са толкова съкрушителни, че всяко уверение в моето съчувствие към теб, сигурно ще ти се стори кухо и празнословно. Не мога да ти пожелая нищо друго освен: Бог да ти даде сили да понесеш и този удар като мъж и нека в замяна разцъфти при теб друго щастие!

Какво имам предвид с това? Е, между нас казано, Закума прие вестта за изчезването на Готфрид с повече самообладание, отколкото я смятах за способна. Да, имам впечатлението, като че мъката за неговата загуба отстъпи зад безпокойството по теб. Тя вече рядко говори за капитан Орьолчашча, затова пък толкова повече за един друг, който търси сега брат си из прериите и Скалистите планини на Дивия запад…

А сега събирам кураж да ти съобщя още нещо, което за съжаление ще съживи една стара болка. Добрата съдба по един поразителен начин ни прати вест за братята и сестра ти, докато участта на твоята майка остана в мрак. Сега булото и тук се повдигна. Знаеш, че Лиза носи един златен медальон с миниатюрата на баща ти, Бруно фон Адлерхост, който навремето допринесе за разпознаване на сестрата. Когато за кой ли път заговорихме отново за миналото и Лиза отвори медальона, за да разгледа портрета на баща си, миниатюрата се освободи от задната страна и наяве излезе едно малко пожълтяло листче. То съдържаше следните слова в почти нечетливи немски букви:

„Скъпа моя малка Лиза! Твоята майка умира със сломено сърце. Баща ти е мъртъв, братята ти като теб и майка ти са продадени в робство. Когато твоят дремещ сега още дух един ден се пробуди, дано Бог милостиво отреди, тази бележка и портретът да ти бъдат от полза. Бог да те закриля, дете мое, и да те отведе с ръката на своя ангел отново в твоята немска родина!

Ана фон Адлерхорст“

Можеш да си представиш, скъпи Херман, колко разтърсени бяхме от тази находка. Но колкото и болезнено да ни засегна мисълта за смъртта на майката — нали всички лелеехме тихата надежда, че както сестрата и братята, така и майката някога ще намерим — то все пак видяхме малко утешение в това, че майка ти поне е била предпазена от неописуемото страдание, което едно дългогодишно робство би й причинило.

Скъпи Херман, утеши се и ти с това съображение и помисли, че надеждата да намериш своята майка жива, беше твърде нищожна, така че ти би трябвало отдавна да си свикнал с мисълта за нейната смърт. Остави й покоя, който е намерила и насочи мислите си към едно изпълнено с надежди бъдеще!

Лиза и Закума сърдечно те поздравяват. И те като мен се надяват, че издирванията ти на Мартин ще се увенчаят с успех.

Херман побърза да отиде с писмото при брат си Мартин, който бавно се възстановяваше от понесените в живачната мина страдания. Посъветваха се заедно за следващите стъпки. Трябваше ли да приемат безпрекословно за чиста монета официалната руска обява за смъртта на Готфрид и неговия настойник? Мартин, чиято душевност бе все още угнетена, сметна положението за безнадеждно. Херман, напротив, беше на друго мнение. Щастието, съпътствало го при търсенето на Мартин, беше го настроило оптимистично. Та нали и Мартин беше безследно изчезнал и все пак благодарение на острия ум и упоритостта на Олд Файерхенд се бе отдало да го намерят и освободят. Олд Файерхенд! Да, той и Винету бяха мъжете, които можеха да им дадат най-добрия съвет при този мъчен въпрос.