Карл Май - Ловци на соболи и казаци

— Знаете ли го със сигурност? Толкова добре ли познавате вътрешността на черепа ми?

— Така мисля. Впрочем вие сте езиков гений, мастър Хокинс. Говорите мъчния немски почти като майчин език…

— Бабин език, сър, бабин! — осведоми Сам Хокинс сериозно и тикна перуката малко назад, сякаш го беше загряло под нея. — Езиков гений, хи-хи-хи-хи! Сам Хокинс хич не го е и знаел! Но вие не сте толкова неправ, сър. С две дузини индиански племена аз горе-долу добре съм се разбирал. А където не потръгнеше с езика, вървеше с десетте пръста или с барут и олово. И мисля, Сам Хокинс с всичко добре се е справял, ако не се лъжа!

— И тъй? — настоя Херман. — Ще имате ли добрината да ми окажете приятелската услуга, или не?

— Хм, не припирайте толкова, многоуважаеми сър! Кажете по-напред дали ще мога да взема със себе си моята Мери.

— Разбира се! Без ездитно животно по ония места далеч не бихте стигнал.

— А има ли там също савани и прерии?

— Може би повече, отколкото ви е приятно. Те наистина са с малко по-различно естество от тукашните и се наричат тундри.

— А индианците? Как стоят нещата с тях?

— Индианци там не живеят. Но множество кавказки племена като киргизи, тунгусци, буряти, ханти, якути, ненци и…

— Стига, стига! Кой ще ти запомни всичките тези имена! И безбройните езици, които човек трябва да владее! Та аз там не бих могъл и една разумна приказка да изрека, ако не се лъжа.

— Нали ви обещах, че ще ви набия необходимия руски. Той ще ви е напълно достатъчен да се разбирате с тези народи.

— Думите ви са като някое ласо, което ми увивате около ръцете… Ти какво мислиш по тоя въпрос, мастър Огнена ръка?

— Мастър Адлерхорст казва истината. Нещата не са чак толкова лоши, както си въобразяваш. А що се отнася до мен, бих бил много спокоен да знаем, че си край мастър Адлерхорст.

— Тъй, би бил спокоен, а? — попита Сам Хокинс поласкан. — И колко би продължило пътешествието?

— Това не мога да кажа точно — отвърна Херман. — Но за половин година трябва да сте подготвен.

— Не повече? Хм-м, в такъв случай работата наистина не ще да е толкоз лоша.

— Така мисля и аз. А иначе бих се съобразявал изцяло с вас и не бих предприел нещо, без преди туй да се допитам до вас за съвет.

С тези слова Херман докосна Ахилесовата пета на Сам. Той имаше — и то с право — немалко мнение за себе си и своите способности и макар да не говореше за тях, доставяше му вътрешно удоволствие да ги види признати.

— Well — рече по тая причина отстъпчиво, — виждам, че сте съвсем разумен тип, с когото човек почти би могъл да рискува за опит.

— Рискувайте, мастър Сам, рискувайте! Няма да е във ваш ущърб.

— Какво искате да кажете с «ущърба»? — попита дребният трапер подозрително.

— Е, аз съм готов след завършване на пътешествието да ви изплатя едно немалко обезщетение.

Очичките на Сам така се присвиха, че почти се изгубиха из дъбравите на брадата.

— Egad! [20] Egad! (англ.) — Ей Богу! (Б. пр.) Значи се каните обезщетение да ми плащате, също както изкупуват кожите на някой поставяч на примки и капани? И вие мислите, че това би склонило стария Сам да се съгласи с предложението ви? Ще ви кажа, млади човече, никога повече не ми излизайте с такива приказки! Имам си достатъчно от онова презряно нещо, което хората наричат мамон, ако не се лъжа и не се нуждая от няколкото ви цента. Ако ви придружа, то ще го сторя от чисто приятелство към вас и нашия мастър Огнена ръка, и по някоя друга причина. А сега си дайте ръката! Топ, нека бъдем добри другари и верни един на друг!

Той пусна ножа на масата и протегна десница на Херман.

— Well, мастър, това се казва дума! — провикна се Херман зарадван. — Никога няма да го забравя.

Двамата дългучи бяха следили разговора с голямо напрежение, ала се бяха въздържали от всяко вмешателство. Но когато Сам даде сега съгласието си, физиономиите им ясно отразиха техните чувства. Ъгловатото лице на Дик Стоун така се източи в дължина, та заизглежда на някоя оживял а удивителна, а изпълненият с негодувание Уил Паркър стисна широките си устни по такъв начин, че те придобиха поразителна прилика с тирето.

— Стоп, Сам! — намеси се сега Уил в разговора. — Ама ти направо действаш, като че ние двамата хич и не съществуваме!

Сам му хвърли удивен поглед.

— All right! [21] All right! (англ.) — Правилно; вярно; разбира се! (Б. пр.) Добре че ми напомни. Съвсем ви бях забравил наистина, хи-хи-хи-хи!

— Тогава е крайно време да извикаш обратно в паметта си нашето скромно присъствие.