Карл Май - Крюгер Бей

— Но защо тъй настървено гонят една толкова голяма преднина? — попита англичанинът. — Та тя изобщо не им е нужна.

— Така ли? И защо? — запитах в отговор.

— Защото ще предположат, че са ни заблудили.

— И че яздим към Тунис, така ли?

— Да. Нали още вчера са се отклонили от предишната си посока, за да прикрият следите си. Сега вече ще са сигурни, че са ни измамили.

— Едва ли ще са толкова сигурни, макар и да могат да предположат, че съществува такава възможност. Томас Мелтън добре познава и Винету и мен. Дори и да допуска, че ни е заблудил, то това ще е само за кратко време. Ако си припомни всичко каквото знае за нас, тогава няма как да не си каже, че ако изобщо се хванем на уловката му, с тази най-обикновена хитрост ще спечели не повече от няколко часа. Но после ние пак ще намерим дирята и ще продължим да я преследваме толкоз по-настойчиво.

— Хмм! А дали изобщо ще приемат със сигурност, че ще яздим подир тях?

— Несъмнено. Иначе не биха си направили труда да ни заблуждават, а и в противен случай отдавна да бяхме стигнали до техния бивак. Обаче те са яздили през цялата нощ.

— Моят брат Шарли е прав — подкрепи ме апачът. — Те не са спирали и сега са нейде далеч пред нас, защото имат по-добри камили от нашите и освен това не са губили време да бивакуват. Трябва да побързаме.

Оказа се, че не сме се излъгали, понеже яздихме още дълго време по следите, които ставаха все по-неясни, и открихме, че двамата ездачи също бяха слизали веднъж от седлата.

Отдавна степта отново се беше превърнала в пясъчна пустиня. Но вече пак срещахме тук-там оскъдна тревица, която лека-полека ставаше все по-гъста и по-висока. После различихме ниски продълговати хълмове, които се издигаха на изток и както изглеждаше се простираха от север на юг.

— Сигурно това е У ади Будауас — обадих се аз. — От другата страна се намират развалините на Ал Кима, които трябва да оставим южно от нас, за да прехвърлим Джебел Усалат.

— Мисля, че трябва да следваме дирята — подхвърли Емъри.

— Да, но съм убеден, че и двамата Мелтън са избрали същия път, защото той е най-удобният, който води към крайбрежието.

— Well! Но ей там отсреща това не са ли ездачи? Той посочи на североизток, където се бяха появили няколко подвижни точки. Те бързо се приближаваха към нас. Скоро различихме осем бедуини, яхнали коне. Те също ни бяха забелязали и след като изминаха още известно разстояние срещу нас спряха, за да ни изчакат. Бяха добре въоръжени, ала изглежда нямаха враждебни намерения. На около двайсетина крачки от тях ние също накарахме нашите камили да спрат и аз поздравих:

— Селям! Това там зад възвишенията У ади Будуас ли е?

— Да — отвърна един от тях, който изглежда беше предводителят им.

— От кое племе сте?

— Ние сме войни на мешеерите и бяхме на лов за газели.

Не успяхме да ударим никакъв дивеч и сега се връщаме към У ади, където пасат стадата ни.

— Кога тръгнахте на лов?

— Тази сутрин още на зазоряване.

— Тогава ще можете да ми отговорите на един въпрос. Минаха ли през У ади двама непознати ездачи на много добри ездитни камили?

— Да, рано сутринта, тъкмо когато се канехме да тръгнем на път.

— Отбиха ли се при вас?

— Да. Поканихме ги и те се отзоваха на молбата ни, макар да ни заявиха, че нямат никакво време.

— Докога останаха при вас?

— Само докато напоят камилите си.

— Знаете ли какви хора бяха?

— Единият беше колагасъ на пашата, както разбрахме по дрехите му, а другият — негов приятел, но не беше войник.

— Накъде бяха тръгнали?

— Както ни казаха, за Каируан. Ами вие кои сте?

— Познаваш ли Крюгер Бей, Повелителя на войската?

— Да. Той е наш закрилник.

— Знаеш ли къде се намира сега?

— От двамата ездачи чухме, че е потеглил на поход срещу аярите, за да ги накаже.

— В какви отношения сте с тях?

— С тях живеем в мир, но не е така с улед аюните, дано Аллах ги погуби!

— Те са и наши врагове. Ние идваме от Крюгер Бей, който победи улед аярите, а после сключи с тях съюз!

— Машаллах! Победил е враговете си и после ги е помилвал? Значи сърцето му е изпълнено с доброта и благонамереност даже и към неговите неприятели. Щом идвате от него, тогава сигурно сте под неговата закрила, а?

— Ние сме от най-добрите му приятели.

— Щом е така, не ни позорете и не отминавайте, без да се отбиете при нас! Яжте от нашите ястия, пийте от нашата вода! Вие сте ни добре дошли — все едно, че при нас е пристигнал самият Повелител на войската!