Карл Май - Крюгер Бей

— Селим, какво става с месото? — попита го шейхът.

— Веднага ще го донеса — отвърна бедуинът, отдалечавайки се.

— Тогава донеси и…

Той млъкна, понеже Селим беше вече излязъл.

— Селим, Селим, чуваш ли! — извика отново шейхът подир него.

Тъй като не последва отговор той скочи на крака и се втурна към изхода, за да подвикне на Селим въпросната заповед. Ние не подозирахме нищо лошо и не му попречихме да извърви броените крачки, които го отдалечиха от нас.

— Селим, Селим! — повтори той, излизайки навън.

— Той трябва да остане тук, тук! — предупредително извика Винету макар да не знаеше арабски.

Апачът се изправи като пружина и се втурна, за да хване шейха и да го издърпа обратно в процепа, ала не успя да изпълни намерението си, защото преди още да се беше добрал до изхода, отвън се разнесе глух шум като от падането на нещо тежко и процепът се затвори. Бяха бутнали описания преди малко камък със странната форма така, че бе паднал точно пред входа на процепа. Той бе затворен толкова добре, че човек дори и пръста си не можеше да провре между камъка и скалата.

— Heigh-ho! — възкликна Емъри и бързо скочи на крака. [34] Възклицание на неудоволствие и досада. — Б. пр.

— Винету го подозираше — обади се апачът, който се върна и пак седна на мястото си толкова спокойно, сякаш нищо не се беше случило.

Аз не казах нито дума, ала отвън се разнесе многогласен тържествуващ вик. Сигурно в момента се бяха насъбрали много повече, отколкото видяхме при пристигането си.

— Струва ми се, че сме пленени! — изръмжа англичанинът.

— Пада ни се! Защо не се вслушахме в думите на Винету!

— Well! Но просто нямаше причини за подозрения. Нали Повелителя на войската сам ни увери, че няма защо да се боим от мешеерите!

— А дали наистина са мешеери?

— Нали така казаха!

— Шейхът ни излъга. Ако наистина е от това племе, тогава нямаше да ни подмами в този капан.

— Вярно! Ами от кое племе е тогава?

— Най-вероятно е от улед аюните.

— Би било много лошо за нас. Но въпреки това не мога да проумея защо ни плени. Той не ни познава. Дори не ни попита как се казваме.

— Познава ни! Нали двамата Мелтън са били тук, а твърде възможно е все още да се намират при тези бедуини.

— The devil!

— Ако отново не се лъжа, те са се натъкнали на тези улед аюни и са им разказали какво се е случило в у ара и при планинския проход. Осведомили са ги, че шейхът на аюните е бил пленен заедно с придружителите си и ще трябва да заплати много голяма кръвнина. Тъй като са убедени, че ще ги преследваме, те са казали на хората, че ние сме виновни за всичко, казали са им и имената ни и подробно са ни описали. После аюните са изчакали да се появим, представили са се за мешеери и ето че ни подмамиха в тази дупка!

— Значи затова е бил онзи странен камък отвън! Беше изправен да стои на върха си. Било е необходимо само да го блъснат, за да падне и да застане точно пред процепа. Дали е бил приготвен специално за нас?

— Не, защото веднага щеше да ни направи впечатление, ако е бил дотъркалян тук едва тази сутрин и в такъв случай нямаше да вляза в тази пещера. Несъмнено камъкът отдавна е неделима част от този капан, където навярно са попаднали и други хора.

— Тогава да върви по дяволите шейхът с неговото вероломство! Нима не пуши лулата си заедно с нас? Значи няма съмнение, че сме негови гости, за които той трябва да отговаря, както и за самия себе си. Как ще ми обясниш подобна безгранична подлост?

— Узнал е, че не сме мюсюлмани и споделя мнението, че може да лъже «неверниците» без никакви угризения на съвестта.

— Аха, тъй значи! Но ние сме пленили шейха на улед аюните Фарад ал Асуад, който трябва да плати кръвнината, а Уеладен Нари също се представя за шейх на аюните, разбира се, ако предположението ти е вярно. Как ще ми обясниш всичко това?

— Навярно той е шейх на някое фирке на аюните. [35] Подразделение на племе. — Б. нем. изд. Сигурно не ни е казал истинското си име.

— Какво мислиш за положението ни? Опасно ли е?

— Зависи от това дали двамата Мелтън са все още тук. Ако са в бивака, несъмнено ще настояват да умрем и ще ни пазят толкова строго, че бягството ни ще е цял фокус.

— А кое смяташ за по-вероятно — все още ли са тук или вече са си тръгнали?

— Вероятно са си тръгнали, защото нямат никакво излишно време. Тук от всички страни ги заплашват опасности, докато отвъд океана в Съединените щати примамливо им се усмихва голямо богатство.

— Well! И аз съм на същото мнение. Но как ли ще можем да се измъкнем? А и после, когато излезем навън как ли ще избягаме?