Карл Май - Крюгер Бей

— Направи го, ефенди! Думите ти свалят голям товар от сърцето ми и ободряват моята душа!

Тогава Емъри се обърна към мен на английски:

— Глупости! Или изобщо няма да му помагаме или ще му помогнем като хората. Не ми изглежда да е лош човек. Ако се върне при Крюгер Бей, то благодарение на застъпничеството ти няма да го разстрелят, но я ще му отрежат носа, я ушите или пък най-малкото ще го накажат с бастонада и после ще го изгонят. А освен това с твоята молба ще принудиш Повелителя на войската да наруши своя дълг. Заради теб ще се види принуден да пусне да си върви един престъпник, а всички войници знаят, че не бива да го прави. Колко път има оттук до алжирската граница?

— Ако не ти се налага да се отбиваш до някои села и кладенци, можеш бързо да я стигнеш. Но ако следваш пътя на керваните, където тук-там се среща вода и където в селата можеш да си купиш храна, на пешеходеца ще са му нужни двайсет часа.

— А има ли там нейде наблизо френски гарнизон?

— Да, в Тебеса. Оттук дотам са двайсет и четири часа път.

— Тогава изпрати го там! Аз ще му дам необходимите пари, нека се яви в Тебеса да го вербуват на френска военна служба.

Той измъкна пълната си кесия и подхвърли на човека малко пари.

— Знаеш ли пътя оттук за Леис? — попитах войника.

— Да.

— Тогава тръгни натам! А оттам ще се отправиш през Талех и Хидра за Кеифах, който е алжирски. После вече не е никак далече до малкото френско градче Тебеса, където има гарнизон. Там можеш да постъпиш и на наемна служба, ако не искаш да се заловиш с нещо друго. Вербовчиците посрещат с голяма радост всеки, който вече е бил войник. Оттук до Тебеса ще следваш все пътя на керваните и няма нито да гладуваш, нито да страдаш от жажда.

Лицето на човека просия. Той ни обсипа с възторжени благодарствени думи, ала ние нямахме време да го слушаме и продължихме ездата си.

Следите бяха много ясни, но скоро извиха малко на запад.

— Странно! — промърмори Емъри. — Ние си мислим, че тези типове ще свърнат на изток, а ето че се отклоняват в западна посока.

— Сигурно не е без причина — отвърнах аз. — Навярно нейде в тази посока колагасъ знае, че има каменист терен, по който не остават следи. Там мисли да ни се измъкне.

— Такава овча глава няма да успее да ни избяга.

— Няма! Двамата Мелтън са свърнали на запад, за да прикрият следите си. После сигурно ще завият на изток. Следователно ако яздим все направо, непременно ще се натъкнем на тяхната диря.

— Well! И ще спечелим значително време! Винету беше избързал малко напред, тъй че не можа да чуе разговора ни, но аз го познавах достатъчно добре, за да знам със сигурност, че и той разсъждаваше по същия начин. И наистина! Той спря камилата си, слезе на земята, внимателно изучи следите, после отново се качи на седлото и бързо подкара животното в права посока без да се огледа за нас.

Яздихме така два часа. Емъри започна да става неспокоен, защото вече взе да мисли, че сме си направили погрешно сметката. Но скоро забелязахме, че Винету, който междувременно яздеше доста далеч пред нас, отново слезе от седлото и старателно заоглежда земята. Когато го настигнахме, видяхме диря от три камили, която пресичаше пътя ни от запад на изток.

— Те са — обади се апачът. — И мислят да заблудят Винету и Олд Шетърхенд. Pshaw!

Беше цяло удоволствие човек да наблюдава израза на лицето му. Кажи-речи приличаше на професор по астрономия, на когото някакъв си ученик от началните класове е решил да обясни произхода на кометите или пък да му изчисли разстоянието до Сириус. Радост ми доставяше и начинът, по който яздеше камилата. Той, който нямаше никакъв опит в това отношение, показваше такава сигурност, която би могла да ме смае, ако не знаех с каква лекота се справяше с всичко, което предполагаше физическа сила и сръчност.

След като апачът пак се качи на камилата, ние свърнахме под прав ъгъл надясно, тоест на изток, накъдето вече водеше отново намерената диря. Следвахме я през целия ден чак докато се стъмни толкова много, че вече не можехме да я различаваме. Тогава спряхме, за да пренощуваме в откритата равна степ. На следващото утро продължихме ездата си. Дирята не беше така ясна както предишния ден. Емъри изказа мнение, че скоро тя пак ще стане по-свежа, защото вероятно и бегълците също е трябвало да поспят през нощта. Обаче аз бях на друго мнение. Несъмнено двамата Мелтън са се стремили преди всичко да спечелят по-голяма преднина и за тази цел бяха използвали цялата нощ. Това им е било възможно, понеже старият добре познаваше тези места. Винету също се съгласи с мен.