Карл Май - Крюгер Бей

— Пленниците са избягали с три камили!

— А кои? Имаме различни пленници. Двамата Мелтън и четиринайсетте аюни.

— Не са аюните.

— Значи двамата Мелтън, а? По дяволите! Ама че номер! Тогава ще трябва веднага да започнем да ги преследваме! Но твоите хора ще хукнат на всички страни и ще изпотъпчат следите. Дай им заповед всеки да си стои на мястото където се намира в момента!

Той извика това указание с гръмовен глас към двата бивака и веднага настъпи тишина. Шейхът и Емъри също притичаха и тогава Крюгер Бей ни разказа следното:

— Когато преди десетина минути двама нови пазачи отишли в шатрата на колагасъ Мелтън, за да сменят предишните двама, той бил офейкал. Въжетата му лежали наоколо, а до тях също и единият от пазачите със забит в сърцето нож.

— Мъртвецът още ли се намира там? — попитах аз.

— Да.

— Хайде да отидем!

Да, клетникът наистина лежеше там на земята. Острието бе забито в гърдите му до дръжката на ножа. Сигурно не бе имал възможност да извика. Най-странното обаче беше, че едва след разкриването на това злодеяние бяха забелязали, че липсва и младият Мелтън. На всичко отгоре бяха изчезнали и трите най-хубави бързоноги камили.

Винету не бе разбрал нито дума от разговора ни. Той ме погледна въпросително и аз му обясних какво се е случило.

Апачът наведе глава, размисли минута-две, а после каза:

— Единият пазач е мъртъв. А къде е другият?

— И той е изчезнал! — отговори Крюгер Бей, на когото преведох въпроса.

— Тогава вторият пазач е бил съзаклятник на Мелтън — заяви Винету. — А Мелтън овреме е помислил как да не загуби играта.

— Съвсем си прав! — съгласих се с него. — А ние двамата се спасихме от голяма опасност само благодарение на осторожността на нашия пазач. Двамата Мелтън са се промъквали към шатрата ни, за да си отмъстят, обаче са били прогонени от този човек.

— Трябва да ги преследваме!

— Да, и то незабавно. За съжаление са отмъкнали най-хубавите камили. Принудени сме да се задоволим с най-добрите животни сред останалите.

Споделих с Предводителя на войската решението ни и го помолих да ни избере три бързоноги камили както и да се разпореди да ни приготвят вода и храна за няколко дни.

— Само тримата? Защо не повече хора? — попита той.

— Защото с мен ще яздят само Емъри и Винету. Ти трябва да останеш при войската си.

— Тогава ще ви дам няколко офицери и способни войници, които да ви придружават — предложи той.

— Принуден съм да отхвърля и това предложение. В случая най-важното е бързината. Много придружители само ще ни пречат. Остава в сила решението ни да яздим сами. Заповядай на хората си да побързат!

Той така и направи. Винету беше вече излязъл извън лагера, за да потърси следите на бегълците. Скоро се върна и ни съобщи:

— Отправили са се на север.

— Значи към Тунис — обади се Крюгер Бей. — Така и предполагах.

— Не — отвърнах аз. — Бих се обзаложил, че няма да яздят натам, защото това е твърде опасно за колагасъ. Нали там го познават. Ако не намери веднага кораб, ще се види принуден да чака. А ако междувременно пристигнат преследвачите му, съществува опасността да бъде заловен. Струва ми се, че по-скоро ще се насочи към някое от пристанищата в залива на Хамамет. Това е онази част от морето, до която може най-бързо да се добере.

— Но Винету е установил, че са тръгнали на север, а в тази посока се намира Тунис.

— Това няма значение. Мелтън е живял дълго сред прерийни ловци и уестмани и е запознат с техните хитрини. Той иска да ни заблуди и отначало се е отправил на север, за да го последваме и ние натам. После като намери някъде каменист терен, където следите от камилите му няма да се забелязват, ще свърне на изток.

— Но нали в Тунис ще се сдобие с пари, а край залива на Хамамет няма да намери нито един човек, който да му даде и пукнат грош.

— Той не се нуждае от пари. Сигурно Смол Хънтър е носил със себе си значителна сума. След като го е убил, Мелтън я е скрил някъде и несъмнено не е избягал без нея. Но както виждам трите камили са вече оседлани и натоварени. Можем да тръгваме.

— Кога ще се върнете?

— След като заловим двамата.

— Не бъди прекалено сигурен, че ще успееш! Не забравяй, че те имат по-бързи камили от вашите, както и значителна преднина!

— Вярно е, но все пак ще ги заловим. Можеш да разчиташ на мен. Не ги ли спипаме тук, то с още по-голяма сигурност ще ни паднат в ръцете отвъд океана, в Америка.

— Машаллах! Толкова надалеч ли ще ги преследвате?