Карл Май - Крюгер Бей

— Разбира се, че се познаваме — отвърна Томас Мелтън и оттеклото му лице се разкриви в подигравателна усмивка.

— Тъй ли? Това е добре! Я ми кажи тогава, кой е този младеж?

— Смол Хънтър, заедно с когото моят син пътува известно време.

— Чудесно! А я ми кажи сега ти, млади момко, кой е този пленник?

— Той е Томас Мелтън, бащата на моя предишен спътник — отвърна синът.

— Добре го изиграхте и двамата. От гледна точка на мошеническото изкуство съм длъжен да ви издам свидетелство за отличен успех. Жалко само, че разполагам с ей това веществено доказателство, което прави цялата ви увереност на пух и прах.

— Какво е то? — попита старият.

Бях извадил портфейла на младежа. Отговорих му:

— Скоро ще разбереш, Томас Мелтън. А не след дълго ще ви донеса и всичко, каквото сте си присвоили от Смол Хънтър.

— Опитай се де! — изсмя ми се той.

— Все ще го намеря.

— Тогава търси колкото си искаш! Но най-сетне ме остави на мира с твоите глупости!

Той се обърна и аз разбрах, че е време да прекъсна този разговор. Но не биваше да ги оставяме двамата заедно, защото можеха да се заговорят. Затова младият Мелтън беше отведен.

За мен нямаше никакво съмнение, че Томас Мелтън беше скрил някъде взетото от Хънтър. Реших да потърся това място. В тази работа сигурно щяха да са ми от голяма полза прозорливостта на Винету и Емъри. Обаче преди всичко друго трябваше да се напише вече споменатия документ за резултата от огледа на трупа на Хънтър. Необходимата за целта хартия имахме в багажа на Крюгер Бей. Документът беше съставен на арабски и на английски език и ние го подписахме. Освен това Крюгер Бей и шейхът го подпечатаха със своите хатим. [30] Пръстен с печат. — Б. нем. изд. Така вярвах вече, че той щеше да има в Съединените щати необходимата правна валидност.

Най-сетне се наканихме да започнем търсенето на въпросните вещи, но шейхът ни попречи като каза:

— Изпълних моята част от договора, а и по-късно няма да наруша дадената дума. Сега обаче ви моля и вие да направите същото!

— Какво имаш предвид? — попитах аз.

— Да ни предадете улед аюните.

— Ще ги имаш, но само при условие, че им позволите да си откупят живота.

— Добре. Доведете ги! Ще свикам съвета на старейшините, който ще оповести на улед аюните нашите искания.

Знаех, че ни предстоеше трудна работа, но тя се оказа далеч по-трудна, отколкото си мислех. Аюните намериха искането за сто женски камили за един човешки живот прекалено голямо. Съгласиха се едва след като разбраха, че говорим съвсем сериозно и когато шейхът им обясни, че всички непременно ще умрат, ако продължават да се опъват.

За да не губим време изпратихме двама улед аяри като вестоносци при аюните, за да им съобщят какво се беше случило и какви решения са взети. За тези двама бедуини не съществуваше никаква опасност. Пратеници, които пристигат, за да искат дийе, се радват на пълна неприкосновеност при всички племена.

За Елатех също издействах сто женски камили. Крюгер Бей обеща с помощта на войската си да гарантира, че всичко ще бъде платено. Жената дойде при мен със своя «господар и повелител», за да ми благодари както за избавлението си от смърт, така и за отреденото й богатство.

Човекът бе наистина беден. Притежаваше само дрехата на гърба си, която приличаше на дълга риза без ръкави, както и една кърпа на главата си. Въпреки това той ме увери с тона на някой могъщ властелин:

— Ефенди, ти спаси от смърт моята жена и моето дете, а само благодарение на твоята доброта богатството ще влезе и в моята шатра. Сърцето ми е преизпълнено с благодарност към теб. Ти си под моята специална закрила докато се намираш сред нас!

Вече бяхме приятели на аярите и освен това разполагахме с близо четиристотин конници. Следователно не беше съвсем ясно каква щеше да ми е ползата от закрилата на този бедняк. Но нито едно Божие създание не е толкова малко и незначително, че човек да има правото да отблъсне любовта му. Такива са убежденията ми и съвсем скоро ми беше писано да видя, че те се потвърждават.

Вече разполагахме с време да потърсим вещите, останали след смъртта на Смол Хънтър, ала беше станало твърде късно.

Преговорите с пленените четиринайсет аюни се бяха проточили толкова много, че вече бе започнало да се здрачава. Налагаше се да изчакаме настъпването на утрото. Според нас това не бе от значение, понеже имахме време, а двамата Мелтън ни бяха сигурно в ръцете. При стария непрекъснато стояха на пост двама войници, които се сменяха на всеки два часа, а пък младият се намираше при пленените улед аюни, охранявани от аярите.