Карл Май - Крюгер Бей

С това изпълнихме дълга си. После трябваше пак да погребем мъртвеца, което направихме далеч по-грижливо от Мелтън. Отгоре натрупахме камъните във формата на кръст, а после тихо се помолихме за душеспасението на убития, напуснал света на живите без каквато и да било подготовка.

След това обаче шейхът настоя да се «очистим». Направихме го като «измихме» ръцете и лицето си с пясък, при което с тих глас той промърмори под нос няколко молитви, после каза:

— Сега сте пак чисти и никой няма защо да се бои да се докосне до вас. Хайде да се връщаме в бивака!

— Почакай малко! — помолих го аз. — Това място и гробът се намират в земите на улед аярите, чиито върховен шейх си ти. Можеш ли да ни обещаеш, че ще го почитате и уважавате и няма да го разрушите?

— Заклевам се в Аллаха и в Пророка. Но защо си се тъй загрижил за гроба на човек, който ти е бил непознат?

— Защото е възможно по-късно да се наложи да бъде отворен още веднъж. Нали ще си спомните всичко, което сте видели тук?

— Да.

— Ще трябва да съставим документ, който да има правна сила и валидност и отвъд океана в Америка. Ти като шейх на племето, чиято собственост са тези земи, ще трябва да го подпишеш, а също и ние като свидетели и ако под подписаното постави името си Повелителя на войската, тогава ще сме направили всичко възможно при дадените обстоятелства. Но сега засега се налага да помоля теб, Мубир бен Зафа, да ми отговориш на един много важен въпрос: къде са вещите, които са били собственост на този мъртвец?

— Конят му е при нашите животни. Оръжията му бяха взети от колагасъ, но след като го отнесоха вързан в шатрата му, аз наредих да ми ги донесат. Ще ти ги покажа. Можете да ги вземете.

— Ами останалата му собственост? Мъртвецът сигурно е притежавал и други вещи като пръстени, часовник и преди всичко неговите удостоверения и лични документи, необходими при подобно пътуване. В дрехите му не намерихме нищо. Естествено колагасъ ги е взел, нали?

— Не знам.

— Не знаеш ли? — попитах го учудено. — Но нали ти си му отнел всичко, каквото е имал у себе си?

— Оръжията са му при мен, но съдържанието на джобовете му е непокътнато. Забраних на хората си да му вземат каквото и да било.

— Защо?

— Така се споразумяхме преди да ни се предаде. Трябваше да му обещая никой да не пипа собствеността му.

— Значи все още у него е всичко, каквото е притежавал мъртвецът, а?

— Сигурно, защото съм убеден, че никой от войните ми не е посегнал на вещите му.

— Добре, ще проверя. Да вървим!

— Да, да вървим! Не ме интересува какво ще правите с колагасъ и с неговата собственост. Длъжен съм да спазя само обещанието, което му дадох, обаче в него не се споменаваше, че ще го закрилям срещу вас. След като ви го предадох, можете да постъпите с него както си искате. Повече си нямам никакво вземане-даване с него.

Той наистина постъпи според думите си. Когато излязохме от теснината и се приближихме до бивака, шейхът се отдалечи и ни остави сами. Крюгер Бей беше зает със задълженията си към войската и затова ние останалите трима отидохме при Мелтън. Той беше здраво вързан за забит в земята кол и двама войници го охраняваха. Щом ни видя да се приближаваме, той извърна глава настрани, с което искаше да ни покаже, че не желае да си има работа с нас.

— Мастър Мелтън — подех аз — идваме, за да ти зададем няколко въпроса.

Той не каза нищо, не ни и погледна. Аз продължих:

— Първият въпрос е: кой беше онзи чужденец, който те придружаваше по пътя от Тунис дотук?

И този път той не отговори. Ето защо наредих на единия от войниците:

— Доведи бастонададжията! Нека възвърне способността на този човек да говори!

Тогава Мелтън бързо обърна глава към мене и изкрещя:

— Посмей само да заповядаш да ме бият!

— Pshaw, я не ставай смешен! Всеки твой отказ да говориш ще ти носи по десет удара върху всяко от голите ти стъпала. И така, кой беше чужденецът, за когото току-що попитах?

Той ми хвърли такъв продължителен поглед, сякаш искаше да прочете мислите ми, а после изръмжа:

— Какво толкова те интересува този човек?

— За мен той има голямо значение!

— Искаш да ми поставиш някаква уловка! Нали те познавам! Кой знае какви ли намерения и планове витаят сега в главата ти!

— С удоволствие ще ти кажа. Имам намерение да наредя да те бичуват в случай, че не желаеш да ми отговаряш. И така, кой е чужденецът?

Бастонададжията стоеше в очакване на знак от мен. Затова Мелтън предпочете да отговори: