Карл Май - Крюгер Бей

— Защо?

— За да мога всеки миг да му го върна.

— Каза ли ти какво е съдържанието му?

— Да, един истински Коран от Мека както и няколко влакна от погребалния саван на Ал Оуайб от джамията Зауйя ас Сиди ас Сахаби в Каируан.

— Много свети реликви!

— Да, ама не беше вярно.

— Знам. А ти как разбра, че е лъжа?

— От самия колагасъ. Докато седях при него през нощта, за да го пазя, той ми прошепна, че в пакетчето имало много пари. Предложи ми от тях пет хиляди пиастри, за да го развържа.

— Не е било нужно да ти ги предлага, понеже нали пакетчето с всичките му пари е било в ръцете ти.

— Но той ми каза, че нямало да имам никаква полза от него. Там не се намирали обикновени пари, а само някакви книжа, които лично трябвало да даде на сарафина в Тунис. Някой друг нямало да получи никакви пари за тях. Предложи ми да избягам заедно с него, да го придружа до Тунис и там съм щял да си получа сумата веднага щом успеел да обмени книжата срещу пари.

— И ти беше заслепен от предложението му, нали?

— Да, ефенди. Беден войник като мен и сто пиастри! Той ми се закле в Мохамед и във всички халифи, че веднага след пристигането ни в Тунис съм щял да получа многото пари. Повярвах му и прерязах въжето, стягащо ръцете му. После му дадох ножа си.

— Ами другият пост?

— Той нито видя, нито разбра нещо, понеже с колагасъ се уговорихме да се освободи напълно едва след като ни сменят новите постове. Но за съжаление той не удържа на думата си. Веднага щом му дадох ножа си, той се освободи от кола и сряза въжето на краката си, ала остана да седи така, сякаш все още беше вързан. После моят другар дойде и седна при нас. Изведнъж колагасъ го нападна и заби ножа в сърцето му. Понечих да се развикам, но той ме заплаши. Беше свободен, а моят нож стърчеше от гърдите на другаря ми. Това обстоятелство свидетелстваше против мен. Бях загубен, ако останех в лагера и затова бях принуден да бягам с него.

— Но не тръгнахте веднага, нали?

— Не. Нареди ми да го чакам, а той се отдалечи. След известно време се върна заедно с младия чужденец. Как го е освободил без никой да забележи каквото и да било, сам не знам. Промъкнахме се съвсем тихо, за да оседлаем трите най-хубави камили на Повелителя на войската. След като свършихме тази работа, ние отведохме животните на известно разстояние от бивака. Наредиха ми да остана при тях, а двамата пак се върнаха в лагера, за да се прокраднат до твоята шатра.

— Откъде го знаеш?

— От думите им.

— Да, имаха намерение да ме убият, но не успяха, защото пред шатрата ми седеше пост.

— Така си и помислих, понеже чух силни викове. После двамата се върнаха и като кълняха и проклинаха се качиха на седлата. Аз също побързах да възседна моето животно и веднага препуснахме.

— Та нима двамата разговаряха на арабски?

— Да, отначало. А това беше много непредпазливо от тяхна страна, защото научих неща, които всъщност не биваше да чувам. Но после започнаха да си служат с някакъв чужд език, от който не разбирах нито дума.

— Знаеш ли накъде са тръгнали?

— Към Тунис.

— Не ми се вярва. В Тунис ще отидат толкова, колкото и ти ще си видиш пиастрите.

— Вярно е, че няма да ги видя. Измамиха ме най-позорно. Недалеч оттук те слязоха от камилите и ми наредиха и аз да сторя същото. Едва бях стъпил на земята когато ме нападнаха и ми взеха оръжията, тъй че бях изцяло в ръцете им. Принуден бях да отстъпя пред заплашително насочените към мен дула на пушките им. После те пак се качиха на камилите си, хванаха поводите на моята камила и като не преставаха да ми се присмиват, препуснаха. О, ефенди, защо се доверих на колагасъ!

— По-добре би било да извикаш: защо не останах верен на дълга си! Ти извърши две тежки престъпления. Какво смяташ да правиш?

— Нима няма да ме задържиш? — учудено попита той.

— Не. Не съм ти началник. Върви където си искаш.

— Благодаря ти, ефендина! Но къде да отида? Нямам нито вода, нито храна, нито пари, нито оръжия. Липсва ми също кон или камила. Че кой ли ще ме приеме? За всички племена, които са под закрилата на пашата, ще бъда тъй нежелан, че ще предпочетат да ме предадат на него, отколкото да ме подслонят. Колагасъ ме направи най-нещастния човек на земята.

— Не колагасъ, а ти самият си виновен. Но се разкайваш за престъпленията си, а и аз узнах от теб някои важни за мен неща. Затова ще ти посоча един изход. Върни се при Повелителя на войската! Ще ти дам бележка, в която с няколко реда ще му пиша, че те препоръчвам на неговото милосърдие. Струва ми се, че наказанието ти няма да е строго.