Карл Май - Крюгер Бей

— Мълчи! — викнах му аз. — Веднъж вече ме нарече куче и ти обещах да те накажа още преди вечерната молитва. Ако произнесеш тази дума само още един-единствен път, ще удвоя наказанието ти. И така за последен път: предавате ли се?

— Не. Ще те застрелям!

Той насочи кремъклийката си към мен, но аз се изсмях.

— Стреляй де! Та нали си заредихте пушките! Допуснахте да ви надхитрим. Най-напред се обръщам към теб, защото хората ти ще последват твоя пример. Слизай сега от коня и…

Тук бях прекъснат. Емъри светкавично вдигна пушката си и стреля, понеже един от улед аюните, който се беше прикрил зад други двама и си мислеше, че не го наблюдаваме, беше извадил рога за барут и торбичката си с куршуми, за да зареди. Изстрелът на англичанина го улучи в ръката над лакътя. Той силно извика и изпусна пушката си.

— Така ти се пада! — казах му. Същото ще сполети всеки, който не ни се подчини. Предупредих ви, предупреждавам ви и още веднъж. А и онзи, който обърне коня си и се опита да избяга, ще бъде веднага свален от седлото с куршум. Хайде, слизай! Занеси си кремъклийката при онзи войн от Билад ал Амирика. Дай му както ножа, тъй и другите си оръжия, а после седни на земята близо до него!

Човекът се поколеба, макар че от ръката му се стичаше кръв. Тогава насочих към него карабината «Хенри» и го заплаших:

— Ще броя до три! Не се ли подчиниш, ще ти строша и другата ръка. И така… едно… две…!

— Машаллах, кан уама лам яша лам йуекун — каквото пожелае Бог става, каквото не желае, не става — каза той, скърцайки със зъби, после слезе от коня, вдигна пушката си от земята и я занесе на Винету, който я взе и го претърси за други оръжия.

Извиках жената да се приближи и й дадох моя нож.

— Знаеш какво ти направиха тези негодници, и на теб, и на детето ти и затова сега ще ни помогнеш. Отрежи от хаика ей на онзи човек една по-широка ивица и вържи с нея ръцете му при лактите на гърба така, че да не може да я скъса. Същото ще направиш с всички останали!

— О господарю, какви войни сте само! — възкликна тя. — Вършите чудо след чудо, за вас няма невъзможни неща!

Тя направи каквото й бях наредил, а аз отново се обърнах към шейха:

— Ти видя вече, какво става когато някой ни окаже съпротива. И тъй, подчини се! Слизай от коня!

Вместо да изпълни заповедта ми, той се опита бързо да обърне коня си и да препусне в галоп, само че животното разбра погрешно рязкото дръпване на юздите и се вдигна на задните си крака. В следващата секунда се прицелих с карабината готов да стрелям, ала Емъри светкавично се озова до него и извика:

— Подлец, ти не заслужаваш един почтен куршум. С теб ще постъпим иначе. Долу от коня!

Англичанинът го сграбчи за крака. Последва много мощно дръпване и в широка дъга ездачът полетя на земята, където Емъри го зашемети с няколко юмручни удара, докато Винету и аз държахме останалите в шах с пушките си. Шейхът бе бързо разоръжен, а ръцете и краката му — вързани.

Тогава се обърнах към човека, по чийто черти на лицето както и по белезите му можеше да се съди, че е най-храбрият измежду тях, и му наредих:

— А сега ти! Слизай и отиди да предадеш пушката и ножа си! Едно, две…!

Той изобщо не изчака да кажа «три!», а най-послушно слезе от седлото, предаде на Винету оръжията си и след като беше вързан, седна на земята.

После всичко тръгна по-бързо и мина без особена съпротива. Помогнаха ни мохамеданските възгледи за неизбежността на съдбата. Било е по волята на Аллаха. Било е писано в Книгата на живота. Всички направиха каквото им бе заповядано и само двамина, подчинявайки се волю-неволю, избълваха проклятия. Единият ми извика:

— Ил андакнак — проклета да е брадата ти! — на което естествено не обърнах внимание. Другият пък гневно ми крясна:

— Аллах йелбисак борнейта — дано Аллах ти сложи шапка! — което е свързано с това, че един мюсюлманин никога не носи шапка. Следователно проклятието би трябвало да означава следното: «дано Бог те причисли към неверниците» и понеже в смисъла на исляма аз още от рождението си съм си бил неверник, то и това страшно проклятие не бе в състояние нито да ме разгневи, нито пък да ме накара да зароня горчиви сълзи. Та нали по едно или друго време от моето земно съществуване бях носил вече филцови или сламени шапки, а в онези славни дни на незабравимите изпити бях слагал на главата си даже цилиндър, тъй наречения «кюнец»!

Бяхме извършили нещо, което изглеждаше направо невъзможно — всъщност без да влизаме в истински бой ние тримата бяхме пленили четиринайсет въоръжени врагове, възседнали чудесни коне. Но съвсем искрено ще призная, че едва ли щяхме да имаме същия успех с четиринайсет индианци. След като всички бедуини седяха вече вързани един до друг, Емъри ме попита: