Карл Май - Крюгер Бей

— Говориш за някакви убийци. Заповядвам ти да ми кажеш кого имаш предвид!

— Нямаш никакво право да ми заповядваш още повече, че имам предвид самите вас!

— Ние ли сме убийци? Докажи го бе, куче!

— За «кучето» ще бъдеш наказан още преди вечерната молитва толкова сигурно, колкото е сигурно, че съм застанал ей тук пред теб! Запомни го! Нима не сте убили стареца, чиито тленни останки лежат ей там?

— Това не беше убийство, а кръвно отмъщение!

— А после сте заровили тази безпомощна жена в земята! Старците и жените не могат да се защитават и затова сте се осмелили да ги нападнете, страхливци такива! Ала сега пред нас куражът ви веднага се изпари.

Отговориха ми с нов още по-гръмък кикот. След това шейхът язвително подхвърли:

— Я се приближете бе, чакали такива, синове на чакали и внуци на чакали, и ни покажете храбростта си!

— Елате първо вие! Нали сте пет пъти повече и няма защо да сте чак толкова смели, за да ни нападнете. Внимавайте какво ще ви кажа! Тук на това място сте извършили престъпление, което ще накажем. Вие сте наши пленници. Който се опита да избяга ще бъде застрелян. Слизайте от конете и ни предайте оръжията си!

Смехът, в който избухнаха, бе направо неописуем. Но шейхът им извика:

— Сега вече разсъдъкът ти окончателно те напусна. Черепът ти е празен! Искаш ли да го отворя, за да ти го докажа?

— Не се подигравай! Я виж колко спокойно стоим пред вашата многочислена група! Не трябва ли да сме съвсем сигурни в себе си? Повтарям ти: гледайте само да не побегнете, защото куршумите ни ще ви догонят!

Тогава чернобрадият се обърна към своите хора с думите:

— Изглежда това куче говори сериозно. Спомена за техните куршуми, но и в нашите цеви се намира по някой и друг куршум. Стреляйте, а после да се нахвърлим върху тях!

Той насочи пушката си към нас. Неговите хора последваха примера му. Разнесоха се дванадесет изстрела, обаче никой не улучи, понеже старите им кремъклийки не струваха и пет пари. Имаха намерение после да се втурнат срещу нас, ала смайването им да ни видят здрави и читави ги закова по местата им. Тогава Емъри направи няколко крачки напред и им извика с мощния си глас:

— Видяхте ли как стреляте? Останахме си спокойно по местата, понеже знаехме, че можете само по погрешка да ни улучите. А сега ще ви покажем как стреляме ние. Измежду вас има двама души с копия. Нека един от тях вдигне във въздуха своето оръжие и аз ще го улуча.

Единият от копиеносците последва тази подкана, но щом видя, че Емъри вдига карабината си, за да стреля, той отпусна ръка и извика:

— О, Аллах, Аллах! Какво го прихваща този човек! Кани се да стреля по копието ми, но ще улучи мен!

— Страх те е! — изсмя се англичанинът. — Слез от седлото и забий копието в земята! И ако после се отдалечиш, няма как да те улуча.

Бедуинът постъпи както му бе казано. Емъри се прицели и натисна спусъка, без да се бави по-дълго от секунда. Улучи копието точно под желязното му острие. Това бе един майсторски изстрел.

Улед аюните смушиха конете си да се приближат, за да разгледат по-добре попадението. Никой не изговори нито една дума на висок глас. Само си шепнеха. Толкова силно впечатление им направи изстрелът. Винету ме попита:

— Вероятно и моят брат ще им покаже как стреля, а?

— Да. — отговорих аз. — Искам да ги пленя без кръвопролитие и с няколко изстрела — ще им докажа, че не могат да ни избягат.

— Тогава няма да е необходимо да проговори и Сребърната карабина на Винету. Но имат ли тези хора томахоки?

— Не. Колко ли ще има да се чудят, ако им покажеш как се използва това оръжие!

— Добре! Понеже не разбирам езика им, нека моят брат им каже, че с томахока си ще прережа точно в средата копието, което все още стои забито в земята.

Преди да успеят да се съвземат от смайването си аз подвикнах на бедуините:

— Отдръпнете се настрани от копието! Моят приятел има такова оръжие, каквото още не сте виждали. То е нещо като балтат ал китал [20] Бойна секира — Б. Нем. изд. , с която се разцепват глави и се улучва всеки неприятел, втурнал се да бяга. Той ще ви покаже как се използва.

Те отстъпиха встрани. Винету съблече дългия хаик, измъкна томахока, завъртя го няколко пъти над главата си и после го хвърли. Въртейки се непрекъснато около собствената си ос, оръжието полетя като първо се спусна надолу, на известно разстояние почти докосна земята, но после рязко се издигна нагоре, описа дъга без да престане да се върти и най-сетне се спусна, за да улучи дръжката на копието точно в средата и да го пререже сякаш с остър като бръснач нож.