Карл Май - Крюгер Бей

— Кога се случи това?

— Преди два дни.

— Ужасно! Какво ли е трябвало да изтърпиш!

— Да, Аллах да ги прокълне и да ги изпрати в най-дълбоките бездни на ада! Изживях неописуеми мъки, но страданията ми бяха по-големи заради детето. Не можех да му помогна. То лежеше пред мен и в слънчевия пек и в тъмнината на нощта без да имам възможността да го закрилям, защото ръцете ми също бяха заровени. А ей там лежеше старецът. Долетяха лешоядите и го разкъсаха. Беше ужасно! После те започнаха да се приближават към мен и моето дете. Нямаше как да се движа и можех само с гласа си да ги прогоня. Пресипнах от викане. Ала лека-полека лешоядите най-сетне проумяха, че не съм в състояние да се защитавам и взеха да стават все по-дръзки. Ако не се беше появил ти, сигурно още преди свечеряване щяха да се нахвърлят върху мен и клетото ми дете.

Тя непрестанно притискаше малкото до гърдите си и плачеше, но сълзите й се стичаха повече от вълнение и възбуда отколкото от някакви болки в момента.

— Успокой се! Аллах те е подложил на изпитание. Мъките ти свършиха вече. Ще се съвземеш от изживените страдания. Детето ти е живо и когато се върнеш у дома си няма да си загубила нищо скъпо. Твоите близки ще те посрещнат с радост и възторг.

— Прав си, о господарю! Но как ли ще се върна у дома? Нямам нито храна, нито вода и съм толкова слаба, че не мога да вървя.

— Ще съумееш ли да се задържиш на гърба на коня ми, ако аз крача редом с него?

— Не ми се вярва. Освен това детето ще е с мен.

— Аз ще го нося.

— О, господарю, добрината ти е не по-малка от страданията ми, но дори и да ми вземеш този малък товар, аз все още съм твърде слаба, за да се задържа на седлото.

— Тогава не ни остава нищо друго освен да се довериш на моите грижи. Ще те сложа да седнеш пред мен на коня, ти ще вземеш сина си на ръце, а аз ще те държа здраво, за да не паднеш от седлото. Изяж тези фурми! Те ще укрепят силите ти.

Тя лакомо изяде плодовете и каза:

— Ти знаеш, о господарю, че никой мъж не бива да докосва чужда жена, но тъй като Аллах ми е отнел силата да мога да яздя без помощта на някой друг, то той сигурно няма да ми го вмени за грях, ако се оставя в твоите ръце. И моят господар и повелител също ще ми прости.

— Къде смяташ да го търсиш?

— Не знам, защото нали отиде да се бие. Дано Аллах го закриля! Но ще мога да намеря нашия лагер, където останаха старците, жените, децата, болните и слабите. Той се намира при Джебел Шефара, където ще пристигнем утре. Ще ме заведеш ли дотам? Нашите ще те посрещнат с радост. Вярно, че съм бедна, но всички обичат Елатех. Елатех е моето име. Цялото племе ще посрещне с ликуване моят спасител.

— Дори и ако е ваш враг?

— Враг ли? Как е възможно да си враг на улед аярите, ти, който ме избави от ужасна смърт?

— И все пак е така.

— Не може да бъде, защото ти ми каза, че идваш от много далече. Как се нарича твоето племе?

— То не е племе, а голям народ, който наброява около петдесет милиона души.

— О, Аллах! Колко ли голям трябва да е оазисът, където живеят толкова много хора! Как се казват те?

— Страната се нарича Билад ал Алман и значи аз съм един алмани или, ако може би си чувала и тази дума, един немче, а името ми е Кара бен Немзи. Моето отечество се намира далеч отвъд морето.

— И защо тогава казваш, че си враг на улед аярите?

— Всъщност не съм им враг, такъв съм само в момента. Един алмани или немче не е враг на никого. Ние обичаме мира и спазваме заповедите на Аллаха. Но понастоящем съм приятел и спътник на хората, които наричате ваши врагове — войниците на пашата.

— Какво? — изплашено попита тя. — Приятел си на нашите мъчители, на които отказахме да плащаме данъка?

— Да.

— Тогава наистина си наш враг и аз не бива да тръгвам с теб.

— Нима искаш да останеш тук и да загинеш?

— Аллах’л Аллах! Прав си. Ако не ме вземеш, съм осъдена най-мизерно да умра заедно с моето дете. Какво да правя?

— Онова, което реши преди малко — ще се оставиш на моите грижи.

— Но ще ме отведеш ли в нашия бивак?

— Виж, това не мога. Първо, вие двамата сте кажи-речи полуживи, а и аз нямам нито нещо за ядене, нито вода. Как бихте могли да издържите до утре или даже до вдругиден? И второ, непременно трябва да се върна при моите хора. Не го ли сторя, те ще се разтревожат за мен и ще се разпръснат надалеч да ме търсят. А така е твърде възможно да се стигне до неприятни срещи с вашите и тъкмо това искам да избегна.

— Значи ще ни заведеш при нашите врагове, така ли? Наистина ли мислиш, че ще тръгна с теб?