Карл Май - Крюгер Бей

— Кажи му на този човек, че не желая да гледам край себе си всеки появил се тук непознат!

Пресрещнах американеца и му съобщих нареждането на Повелителя на войската:

— Крюгер Бей Ви разреши да ни придружавате, но не желае да се навъртате близо до него.

Всъщност тези думи бяха обидни, но противно на очакванията ми той ги посрещна спокойно, дори изглеждаше доволен.

— Това напълно ме устройва. Нямам намерение винаги да се намирам близо до Повелителя на войската и да бъда непрекъснато наблюдаван от него. В какъв ред ще се придвижва колоната ни?

— В първите дни в обикновения походен ред. По-късно, когато вече се намираме на неприятелска територия, ще имаме авангард, ариергард, както и охранителни отряди от двата фланга. Присъединете се към които искате от тях! Говорите достатъчно добре арабски, тъй че няма да Ви е трудно да си намерите компания.

Когато наближи времето за аср, хората на Крюгер Бей коленичиха с лица обърнати в посока на Мека и самият той каза молитвата на висок глас. После всички възседнаха конете и отново потеглиха.

Ще е напълно достатъчно да спомена, че до Тестур следвахме реката Меджерда, а после като минахме през Тунках и Тебурсук, се отправихме към Бах ас Сере по брега на У ади Кралед. А тъкмо в онези райони се скитат улед аюните, които винаги са били още по-непокорни и от улед аярите и непрекъснато враждуват с тях. Оттук нататък трябваше да бъдем още по-предпазливи, защото вече беше настъпил следобедът на четвъртия ден, а на следващия ден се добрахме и до земите на улед аярите. Изпратихме хора за флангова охрана, както и други, които като авангард избързаха доста напред. Именно към тези войници се присъединих и аз заедно с Винету и Емъри.

Вече яздихме през пясъчна пустиня, поради което още преди това всички мехове бяха напълнени с вода. Емъри внимателно огледа безбрежната равнина и ме попита:

— Познаваш ли добре развалините, при които искаме да отидем?

— Само местността и то бегло.

— Колко път има още дотам?

— Приблизително четиринайсет часа.

— Само толкова? Тогава трябва да сме предпазливи. Що за хора са улед аярите? Имаме ли основание да се боим от тях? Искам да кажа ти, Винету и аз?

— Не. Един-единствен апач или сиус е по-опасен от десетина или двайсет аяри.

— Well. Въпреки това се налага да сме предпазливи. Мислиш ли, че са останали при развалините?

— Кой може да знае! Ако колагасъ е бил принуден да се предаде, то те отдавна са се оттеглили. Но ако все още се държи, тогава продължават обсадата.

— Хмм! Ами пратеникът, който им се е изплъзнал?

— И аз си помислих за това. Ако те не знаят за него, ще са съвсем спокойни, но ако знаят, че се е насочил към Тунис, тогава лесно ще се досетят, че оттам ще дойде войска, за да освободи обградената конница. В такъв случай ще изпратят срещу нас разузнавачи, от които ще трябва много да се пазим.

— Well. Но и те ще са нейде пред нас!

— Разбира се. Налага се и ние да вземем същата предпазна мярка и да изпратим съгледвачи.

— Само се пита кого? Ти вярваш ли, че войниците на туниския паша имат остро зрение и слух?

— Не, а още по-малко имат пък и акъл. Не бих разчитал на тях като разузнавачи.

— Well, тогава ще отидем самите ние с Винету! Иначе ще му е скучно на апача. Трябва да му намерим работа. Нека той тръгне с мен ей там надясно, а ти ще поемеш наляво. Всеки от нас ще опише дъга от четиридесет и пет градуса и някъде там напред пак ще се срещнем. Съгласен ли си?

— Естествено! Все още не съм имал възможност да изпитам моя кон. Той е много темпераментно животно и бавния керванджийски ход не му допада. Ще го накарам да препусне в галоп. И така, напред, Емъри!

Отделихме се от колоната. Англичанинът и Винету поеха на югозапад, докато аз свърнах на югоизток. Бях убеден, че улед аярите едва ли са пропуснали да изпратят срещу нас разузнавачи и следователно бе много важно да ги изпреварим, да ги открием и ако ни се предложи такава възможност да ги заловим.

Моят хенешах-жребец напълно оправда доверието ми. Ние летяхме като вятър по пясъчната равнина като непрекъснато оглеждах хоризонта пред мен и от двете си страни. Изтече около половин час, за който изминах поне една немска миля. [15] (Немска, пруска миля. — 7.532 м. — Б. пр. Яздих още два километра и после още два без да забележа каквото и да било и вече се каних да завия пак надясно, за да се срещна с Винету и Емъри когато далеч напред открих няколко подвижни точки, които ту се издигаха във въздуха, ту се спускаха на земята. По движенията им заключих, че са лешояди, а където се срещат лешояди, там има и мърша. Но мърша на такова голямо разстояние от пътя на керваните, това не можеше да не привлече вниманието ми. Насочих коня си към въпросното място.