Карл Май - Крюгер Бей

— Нали знаете, че съм търговец на кожи и кожарски изделия. Също тъй сигурно сте осведомен, че туниските бедуини добиват неимоверно големи количества кожи, както и че от тази страна се изнасят много марокен и сахтиян.

— Разбира се, че знам.

— Е, добре! Ами ако в търговията си с кожи използвам моята прилика с този Кара бен Немзи?

— Как ще го направите?

— Много просто. Безспорно е, че препоръката на Крюгер Бей за един търговец на едро може да е от изключително голяма полза, защото този човек е дясната ръка на пашата на Тунис. И така реших да създам търговски връзки с Тунис и да закупя значителни количества обработена и необработена кожа. Надявам се приликата ми с онзи човек да ме облагодетелства по начин, който не е за пренебрегване.

— Това би било великолепно хрумване — обади се замислено мнимият Хънтър, — ако… ако не…

— Е? Ако не… какво?

— Предполагам, че искате да накарате Крюгер Бей да си мисли, че сте Кара бен Немзи, нали?

— Да.

— И все пак смятате да започнете да създавате търговските си връзки като мистър Джоунс. Как ще се съчетае едното с другото? Нали не може да сте едновременно и мистър Джоунс и Кара бен Немзи!

— И наистина няма да е така. Противоречието лесно може да се отстрани. Аз съм Кара бен Немзи, а мистър Джоунс е мой приятел, който ме е натоварил със задачата да уреждам тук неговите сделки. Разбирате ли ме?

— Да. Така наистина би могло да стане. Но се съмнявам, че ще успеете да се справите, защото ще Ви е невъзможно да изиграете ролята си на Кара бен Немзи докрай.

— Не споделям мнението Ви. Изглежда приликата ни е толкова голяма, че без никакво колебание мога да се осланям на нея.

— Само тя не е достатъчна. Ако Кара бен Немзи е приятел на Повелителя на войската, то тогава Крюгер Бей добре познава не само него, но и всички негови привички, връзки и начин на живот. Някога си двамата се запознали, общували са помежду си. Как е станало всичко, какво се е случвало между тях, какво са говорили и вършили, ето това би трябвало да го знаете, ако не искате сам да се издадете. Една-единствена невярна дума, една погрешна забележка, едно малко незнание, може да Ви доведе до провал.

— Всичко, което казвате е вярно и добронамерено и все пак не можете да ме уплашите. Да изиграя тази роля ще е много по-лесно отколкото си мислите. Когато останах сам със стария фелдфебел в офицерската стая, без да се усети го разпитах за какво ли не. А когато дойде Крюгер Бей и вече не отричах да съм Кара бен Немзи, веднага имах чудесната възможност да използвам всичко каквото бях научил от фелдфебела, а и после по време на последвалия разговор между нас двамата узнах още толкова много неща, че съвсем спокойно мога да вляза във въпросната си роля.

— Но тя изисква извънредно голяма предпазливост, както и невероятна проницателност. Изглеждате ми твърдо решен да приведете в изпълнение вашия план и затова няма да Ви противореча. Но я ми кажете, Крюгер Бей е немец, нали?

— Да.

— А както по всичко личи и този Кара бен Немзи е от същия народ, защото «немзи» означава «немец», нали?

— И това е вярно.

— Тогава внимавайте! Крюгер Бей се е издигнал до твърде висок пост и просто е невъзможно да е някой глупак. Следователно опасността да прозре намеренията Ви, е голяма, още повече ако му хрумне извънредно фаталната за Вас мисъл да Ви заговори на немски. Какво ще правите тогава?

— Ще участвам в разговора.

— А-а! Значи говорите немски? — учудено попита той.

— Доста сносно. Преди години прекарах известно време в Германия и понаучих от тамошния език поне толкова колкото ще ми е необходимо в този случай. Крюгер Бей почти е забравил родния си език, тъй че ще му е невъзможно да прецени дали го говоря добре или зле. Вече разговарях с него на немски и забелязах, че произношението ми не му направи никакво впечатление.

— Тогава наистина имате късмет, но все пак внимавайте! Ако бъдете разкрит, на мен хич няма да ми се иска да съм на Ваше място. Та нима ползата, която мислите да извлечете от тази измама, е толкова голяма, че рискът Ви се вижда оправдан?

— Да, така могат да се спечелят стотици хиляди.

— Но тогава навярно ще Ви се наложи да останете тук по-дълго и няма да можете, както смятахме, да пътуваме заедно, а?

— За съжаление наистина ще трябва да се откажа от Вашата компания, защото още утре се отправям към вътрешността на страната.

— Още утре ли? Толкова скоро? А помислихте ли за опасностите, срещу които тръгвате?