Карл Май - Крюгер Бей

— Да, но вчера пристигна пратеник със съобщението, че моите конници са обградени от аярите. Пратеникът е единственият човек, който е успял да се измъкне.

— А къде са обградени хората ти?

— При развалините на Мудхер.

— Не познавам това място, но без съмнение са имали късмет, че не са ги обкръжили нейде сред откритата равнина. Сред развалините сигурно ще намерят прикритие и е възможно да се държат докато им бъде изпратена помощ. И изобщо е направена непростима грешка. Улед аярите са храбро племе, а според онова, което съм чувал за тях, предполагам, че могат да се съберат към хиляда конници. Твърде недостатъчно е било да се изпрати срещу такова племе само един-единствен ескадрон. Ами ескадронът има ли свестни офицери?

— О, да! Заради своя ум и своята храброст капитанът или ротмистърът стана мой любимец. Той се казва Калаф бен Урик.

— Арабин, турчин, мавър или бедуин, какъв е?

— Нито едното, нито другото! Роден е в Англия, в Египет е постъпил във войската, прехвърлил се е в Тунис, скоро стана подофицер, а после все по-бързо напредваше в службата. Често се е отличавал, накрая стана колагасъ и ето че сега го натоварих да проведе въпросното нападение срещу улед аярите.

— Но как е могъл да бъде толкова непредпазлив да предприеме този опасен поход само с един-единствен ескадрон? Да не би пашата да не е пожелал да даде повече войници?

— Да, така е.

— Или пък Калаф бен Урик се смята за толкова способен, че да може да реши поставената му задача с толкова малобройна войска?

— И това е вярно.

— Откъде започна походът?

— От Унека.

— Значи са поели по пътя на керваните на юг. С него не е ли имало някакъв чужденец?

— Да.

— Кой е този човек? Знаеш ли?

— Не.

— Но аз мисля, че ако иска да вземе някой чужденец със себе си, Калаф бен Урик трябва да те попита за разрешение.

— Като командир на войсковата част той има правото да взема със себе си когото поиска!

— Тъй! А сега един друг въпрос! С колко души смяташ да потеглиш, за да го освободиш от обкръжението?

— С три ескадрона. Утре следобед тръгваме.

— Значи навярно по времето на молитвата аср, а? [12] Следобедна молитва в три часа. — Б. нем. изд.

— Да.

— За съжаление мюсюлманите вярват, че се проваля всеки поход, който не започне по времето на аср. Но така ще загубим кажи-речи цял ден. Нека не се забравя, че колкото и да е малка именно загубата на тези часове може да причини гибелта на хората, които искаме да спасим. Аз бих тръгнал незабавно на път, ако ще да е и в полунощ.

— Прав си, но аср трябва да остане винаги аср, а и никой не бива да се противопоставя на волята на пашата.

— Щом така е заповядал пашата Мохамед ас Садок, тогава наистина нищо не може да се направи.

— Ти ще яздиш с нас, нали? А също и твоите двама прочути спътници, а?

— Хмм! Нямам нищо против. Един такъв военен поход ми е добре дошъл. А що се отнася до Винету и Емъри, мисля, че и те ще се присъединят към нас.

— Страшно се радвам да го чуя. Двамата господа не бива да остават в страноприемницата. Каня ги да дойдат тук.

— Добре, разпореди се да доведат двамата ми приятели! Тъй като нямат никакъв багаж, ще е достатъчно да им изпратиш само два коня. Щом ще те придружаваме в похода ти срещу улед аярите и без друго ще трябва да ни набавиш ездитни животни. Едва ли е необходимо да споменавам, че Винету и Емъри Ботуел имат твърде високи изисквания към конете за езда.

— Също както и ти. Но не се безпокойте! Познаваш ме и много добре знаеш, че разполагам с най-хубавите животни.

— Приемаме с благодарност. Ще се радвам, ако още сега накараш да ми доведат моя кон. Трябва да се върна в града, а после да отида за малко и до Гадис.

— Защо?

— Ще ти обясня по-късно, когато ще разполагаме с повече време. Тогава ще научиш и какво всъщност ни води нас тримата в Тунис. Засега те моля само да ми отговориш на няколко въпроса. Имаш ли доказателства, че Калаф бен Урик е бил англичанин?

— Не.

— Чий поданик е сега?

— На Тунис.

— Ако извърши някакво престъпление, тогава значи няма да го съди представителят на неговата родина, а пашата, нали?

— Да. Но Калаф бен Урик е човек на честта. Мога да се закълна в каквото поискаш, тъй че няма да търпя никакви нападки срещу моя любимец.

Той изговори тези думи толкова строго, сериозно и настойчиво, че незабавно разбрах колко високо ценеше Калаф бен Урик. Побързах да изоставя тази тема и насочих разговора ни към други неща. Разказахме си един другиму нашите преживявания, изпушихме по един чибук от великолепния тютюн джебели, пихме и кафе, от което старият Селям непрекъснато ни досипваше и приказвахме за какво ли не, но само не и за онова, което ми беше на сърцето. Бях разбрал, че не му е уместно да се доверя на Крюгер Бей. С нетърпящото си възражения застъпничество за колагасъ той можеше само да ни навреди, но не и да ни помогне.