Карл Май - Крюгер Бей

Заедно с някои ценни книжа и други документи той съдържаше и няколко грижливо увити в хартия писма, които отворих. Още първото от тях прикова вниманието ни. Беше написано на английски и в превод приблизително гласеше следното:

«Драги Джонатан!

Какъв късмет, че си успял тайно от Хънтър да вземеш от консулството в Кайро неговите писма! Каква вест само! Баща му е мъртъв и той трябва да се върне у дома! А за истината на всичко да гарантира и фактът, че както властите, така и неговият приятел, адвокатът Мърфи, са му писали писма. Естествено, че ти ще получиш наследството, а после и за мен ще има средства да се завърна от тъжното си изгнание и на някое друго място да поведа по-добър живот.

Дали съм съгласен с твоя план? Уверявам те, че не би могъл да бъде по-добър! С писмото, което си написал от името на адвоката, ще подмамим Хънтър да дойде в Тунис. Ти си цял фокусник. Толкова сполучливо си подправил почерка на адвоката, че Хънтър изобщо няма да се усъмни във вестта, че в момента неговият приятел с юридическо образование се намира в Тунис и иска да разговаря с него по много важни въпроси. Той незабавно ще се приготви за път и сигурно ще използва още първата предложила му се възможност да замине за Тунис.

Естествено ти не бива да идваш тук заедно с него, защото тогава удивителната ви прилика ще направи голямо впечатление и това обстоятелство все пак би могло да доведе до разкриването на нашия удар, докато иначе по мое мнение успехът ни е сигурен. На първо време ще трябва да останеш в Египет. Лесно ще си намериш причина. Може внезапно да си се разболял. И ако после отидеш да живееш при онзи грък Михалис в Александрия, моето следващо писмо ще те намери там.

Много хитро си постъпил като в онова фалшифицирано писмо изпращаш Смол Хънтър при мен като му пишеш, че адвокатът Фред Мърфи е отседнал при мен. Така Хънтър ще дойде право у дома и все ще намеря удобен случай бързо и тайно да изчезне. Тогава ще те повикам и ти ще заемеш неговото място.»

Това беше по-голямата част от писмото. Следваха още няколко различни други забележки, които бяха безразлични за нас, но изглежда за получателя имаха такава стойност, че заради тях беше запазил писмото. Но иначе си беше направо непоносимо лекомислие да не унищожи веднага тези издайнически страници.

Второто писмо беше от по-нова дата и започваше приблизително така:

«Скъпи ми сине!

Добре си се справил със задачата си. Всичко се нарежда чудесно. Смол Хънтър пристигна тук и живее при мен. Само едно нещо не ми харесва съвсем, а именно, че в Кайро е наредил да изпращат писма, а и каквото друго пристигне за него, до Мусах Бабуам. Хънтър ми разказа за теб и много съжалява, че е бил принуден да те остави болен. Естествено той няма никаква представа, че баща му е умрял.

Веднага ме попита за приятеля си, адвоката Фред Мърфи. Бях подготвен за този въпрос и си бях измислил един твърде убедителен отговор. Но не стана нужда да прибягвам до него, защото случаят ми се притече на помощ.

Племето на Уледаярите се е разбунтувало срещу бея на Тунис, понеже данъкът на глава, който събира от тях, им се вижда много висок. Получих заповед веднага да тръгна срещу тях с моя атлъ бъолюйю [9] Конен ескадрон. — Б. нем. изд. , и за наказание да удвоя налога. Ще взема с мен Смол Хънтър. Казах му, че адвокатът не го е очаквал толкова скоро и е предприел пътуване в посока на техните земи. Той наистина излезе толкова глупав да ми повярва, макар че уледаярите живеят поне на сто и петдесет километра от Тунис и пожела заедно с мен да последва адвоката. Утре тръгваме на път. Сигурно ще има сражения и все ще намеря удобен случай да се погрижа Хънтър да не се върне.

Според моите пресмятания тази работа ще ни отнеме четири-пет седмици. После пак ще се появя в Тунис. Нареди всичко така, че по това време също да си там. Моят приятел френският капитан Вилфор вдига котва оттук за Александрия и там ще те вземе. Обеща ми да не те оставя на пристанището, а още преди това ще слезеш на сушата при Кап Хамарт, защото тук не бива открито да се показваш пред хората докато не съм разговарял с теб. Преди да дойдеш при мен разпитай и разбери дали вече съм се върнал! Ако не съм, ще трябва да се скриеш някъде и да ме чакаш. За тази цел съм говорил с търговеца на коне Бу Марама. Той живее в Гадис, югоизточно от Тунис и ми е задължен. Ще те приеме с удоволствие и така ще те скрие, че никой няма нито да те види, нито да те чуе.

От само себе си се разбира, че ще взема на Смол Хънтър всичко и ще ти го донеса, за да можеш да докажеш самоличността си. После и през ум няма да ми мине да искам отпуск, а просто ще избягам. Още с първия кораб ще тръгнем за Англия, а оттам за Съединените щати. В Англия ще останем съвсем кратко време. Имам си причини. По пътя трябва непременно да завържем няколко добри познанства, по възможност с по-знатни личности, които ще се запознаят с теб като Смол Хънтър и в случай на нужда ще могат да ни послужат като свидетели за твоята идентичност.»