Карл Май - Крюгер Бей

Съгласих се, защото имаше опасност да събудя подозрението му, ако сам му предложех да делим една и съща каюта. А впрочем вече не беше толкова важно и наложително да го наблюдавам непрестанно, понеже нали щях да му помагам при освобождаването на туниския колагасъ и тогава сигурно и без друго щях да имам възможността да науча онова, което исках да знам.

Значи този млад човек беше Джонатан Мелтън. След разговора ни вече нямаше никакво съмнение. А пък туниският капитан беше баща му Томас Мелтън, който на времето беше изчезнал вдън земя. Ако Джонатан само знаеше, че в джоба си носех писмото, което беше изпратил на своя чичо Хари Мелтън, Сатаната!

В Тунис той не желаеше да се показва пред никого уж, за да избегне по-късно евентуални неприятности заради бягството на капитана. Но аз знаех действителната причина. По някакъв начин истинският Смол Хънтър е бил подмамен да отиде при капитана в Тунис, за да бъде премахнат от него. Но преди да е изчезнал, не биваше да се появява Джонатан Мелтън, който се канеше да се представи за него. Отсъствието на капитана бе в тясна връзка с убийството на Хънтър. Докато все още не се бе завърнал, може би беше възможно Хънтър да бъде спасен, ала ако въпросния колагасъ отново се появеше в Тунис, то тогава Хънтър сигурно щеше да е мъртъв. Палубата на кораба започна да ми пари под краката като жарава.

Когато чу от мен какво съм узнал от мнимия Хънтър, Емъри бе обзет от същото безпокойство. Винету беше значително по-спокоен от нас и когато се свечери, той отиде да спи в каютата на този опасен човек толкова невъзмутимо, сякаш едва ли можеше да се намери по-почтен мъж от него.

Двете определени за нас каюти бяха отделени една от друга с две малки помещения, чието предназначение не ми бе известно. Следователно не можехме да наблюдаваме или подслушваме какво ставаше в каютата на Мелтън и Винету, както и обратното. Въпреки това, когато започнахме с Емъри да обсъждаме настоящата си задача, ние разговаряхме съвсем тихо. Правехме го просто от предпазливост, която ни бе станала привичка, макар че в този случай най-вероятно да беше излишна.

Въпреки всичко чуто от Хънтър, когото все още ще продължаваме да наричам така, Емъри много съжаляваше, че той не ме беше взел в каютата си. Англичанинът мислеше, че ако аз делях с него една и съща каюта, бих могъл да го подпитам и да науча още повече неща. Той твърдеше, че от Винету нямаше да имаме кой знае каква полза като съквартирант на Хънтър. Аз споделях мнението му. Но скоро щяхме да разберем, че сме се заблуждавали. Бяхме отдавна заспали, когато — може би беше вече два часът след полунощ — бях събуден от съвсем тихо почукване на нашата врата. Шумът бе толкова слаб, че Емъри продължи най-спокойно да спи. Но моят слух беше по-остър от неговия.

Станах, приближих се до вратата и без да я отварям попитах:

— Кой е?

— Винету — бе тихият отговор.

Дръпнах резето. Апачът влезе. Сигурно имаше да ни съобщава нещо важно.

— Тук е тъмно — каза той. — Не могат ли моите братя да запалят светлината?

— Значи искаш не само да ни кажеш, но и да ни покажеш нещо, а? — попитах го.

— Да. Нося един предмет от кожа, който бледоликите наричат портфейл. Хънтър го пази много и гледа да не го видя. Отмъкнах го, но възможно по-скоро пак ще го върна на мястото му.

— Не го ли носеше в джоба си?

— Не. Моите братя видяха малкото куфарче, което той има. След като си легнах аз се престорих на заспал, тогава Хънтър го отвори, за да подреди вещите в него. Сред тях имаше и един портфейл, който той отвори. Извади различни хартии от него и ги прегледа, а после отново ги прибра. При това ми хвърляше такива недоверчиви погледи, че нямаше как да не се досетя какво съдържа портфейлът. В него се крият някакви тайни. След това той го върна в куфарчето, заключи го и пъхна ключа в джоба си. Когато заспа ми бе необходимо дълго време докато успея да му го измъкна.

— Мътните го взели! Изглежда имаш големи дарби за джебчия.

— Един мъж трябва да умее да върши всичко каквото пожелае. Но не бива да използва сръчностите си, ако няма да служат за някоя добра цел. И така, докато Хънтър спеше аз отворих куфарчето и извадих портфейла. Ето го! Нека братята ми проверяват дали съдържа нещо важно, което могат да използват!

На тавана на каютата ни беше закачена малка лампичка, която бяхме изгасили, когато си легнахме да спим. Запалихме я. Междувременно и Емъри се беше събудил. Аз пак бях подлостил вратата с резето и веднага се заловихме да разгледаме портфейла.