Карл Май - Крюгер Бей

Но изглежда усилията ми останаха безрезултатни. На няколко пъти забелязвах, че когато неочаквано извърнех към него очи, той бързо отместваше втренчения си в мен поглед. Добре знаех, че по мен нямаше абсолютно нищо, което можеше да му се стори подозрително. Следователно недоверието, което явно изпитваше, сигурно се дължеше на нечистата му съвест.

По-късно, когато се намирахме вече в открито море, той се приближи до мен. Бях застанал сам до релинга и наблюдавах как вълните се надигаха и спускаха. Преди бяхме разговаряли само на общи теми, без да засягаме лични въпроси. Но сега изглежда той имаше намерение да си изясни що за човек съм аз. След като тъй да се каже вместо увод ме попита за някои безразлични неща, накрая се осведоми:

— Мистър Джоунс, чух, че идвате от Индия. Дълго време ли прекарахте там?

— Само четири месеца. Моите сделки ме накараха да отпътувам.

— Навярно самият Вие сте собственик на търговска фирма?

— Да.

— Ще бъде ли нескромно от моя страна, ако Ви попитам с какво се занимавате?

— С търговия на два вида твърде обикновени и скучни стоки — с щавени и нещавени кожи — отвърнах аз нарочно така, защото по-рано старият Хънтър беше търгувал именно с кожи.

— Това са много доходни сделки, но никога не съм чувал, че пътят на тази търговия минава и през Индия.

С тези думи той наистина атакува слабото ми място, ала тъй като вече бях казал, че съм бил в Индия, трябваше по някакъв начин да се опитам да се измъкна от това трудно положение.

— Изглежда не се сещате за огромния добив на кожи в Сибир.

— Че нима оттам кожите не отиват направо в Русия?

— Изпращат ги в Русия и в Китай, но аз съм англичанин. За мен Китай се намира твърде далече, а и от посредническа търговия тази страна извлича за себе си много големи печалби. Русия завижда на Англия и отхвърля всяко наше запитване. И ето че си спомнихме обстоятелството, че нашите индийски владения се простират далеч на север към най-високите части на Азия. А оттам до езерото Байкал не беше никак трудно да се проправи търговски път и сега ние покриваме нуждите си от сибирски кожи през Индия, без да правим мили очи на руския цар или на китайския император.

— Аха, тъй значи! Но главния Ви източник на тази стока си остава навярно Северна Америка, а?

— За необработени кожи са държавите по Ла Плата, а за кожухарски изделия — Северна Америка. Самият аз съм пътувал до Ню Орлиънс, за да докарам някои партиди.

— От Ню Орлиънс ли? Естествено там също сте завързали някои познанства, нали?

— Само делови.

— Дали все пак не сте се натъкнали на моето име? Вярно, че баща ми отдавна се е оттеглил от активна дейност, но е останал в постоянен личен контакт с тамошните си търговски партньори.

Ето че най-после бе докарал разговора ни до въпроса, който го интересуваше, но той интересуваше и мен. Престорих се, че размислям и след малко му отговорих:

— Вашето име? Хънтър? Хмм! Хънтър… Хънтър… не мога да си спомня търговска фирма с такова наименование. Хънтър…

— Не става дума за търговска фирма, а за доставчик на войската. Но той е търгувал много и с обработени кожи.

— A-a, това е нещо друго! Хънтър не отговаря ли на немското име Йегер?

— Да.

— Срещал съм се с един страшно богат господин от немски произход, който преди се е казвал Йегер. Наистина беше военен доставчик и беше заменил немското си име Йегер с английското Хънтър.

— Това е бил моят баща! Значи го познавате?

— Всъщност не може да се каже, че го познавам. Веднъж ме представиха на този господин и това е всичко.

— Къде? Кога?

— За съжаление не си спомням вече. При този толкова неспокоен и разнообразен живот, който водя, отделните подробности лесно се забравят. Но сигурно е било в дома на някой от търговските ни партньори.

— Естествено! И понеже не сте бил от по-близките му познати навярно не знаете, че той почина?

С този въпрос младият човек направи невероятно голяма грешка. Побързах да се възползвам от нея и попитах:

— Починал ли е? Значи е мъртъв? Че кога умря?

— Преди малко повече от три месеца.

— Значи докато сте се намирали в Ориента, нали?

— Да.

— Имате ли братя и сестри?

— Не.

— Всъщност трябвало е незабавно да се върнете у дома си. Човек не оставя току-така подобно огромно наследство да го чака толкова дълго.

Той се изчерви, защото разбра, че беше извършил грешка. За да я поправи ми обясни:

— Получих вестта за смъртта му едва преди няколко дни.

— Аха! Е, това е нещо друго. Но въпреки всичко изглежда пак няма веднага да се върнете?