Карл Май - Крюгер Бей

Този въпрос отново го постави на тясно.

— Поне няма да е незабавно — отговори ми той — но все пак във възможно най-скоро време. Колкото и да бързам съм принуден да отскоча до Тунис.

С последната забележка позицията му стана още по-уязвима. Значи пътят му по принуда минаваше през Тунис. За да не му дам възможност да проумее грешката си, побързах да продължа:

— Принуден ли сте? Може би заради Калаф бен Урик?

— Как узнахте за връзката ми с него? — попита той смаяно като ми хвърли подозрителен поглед.

— Много просто. Капитанът спомена за този човек, когото изглежда познава. Както чух, Калаф бен Урик му е възложил да Ви вземе от Александрия. А от това може да се заключи, че с този Калаф сте в твърде близки отношения, нали?

Бях го хванал натясно. Той сбърчи чело и заби поглед в земята.

— Е, тъй като вече сте чули какво е казал капитанът, то аз мога да бъда извинен за забележката относно Калаф, която неволно изпуснах пред вас. Вие ще го видите в Тунис и… а от Тунис направо за родината си ли ще пътувате?

— Вероятно.

— Аз също ще мина през Англия. Твърде възможно е да вземем един и същ кораб и понеже по всяка вероятност Калаф ще ме придружава, по-късно и без друго ще узнаете онова, което сега съвсем ненужно бих могъл да премълча пред Вас. Затова ще Ви кажа, че Калаф е колагасъ.

— Какво е това? — престорих се на съвсем неосведомен човек.

— Офицер с капитански чин. Роден е в Съединените щати.

— Как? Какво? Американец ли е? Значи е християнин, така ли? Че как може тогава да е туниски офицер?

— Приел е исляма.

— Олеле мале! Един вероотстъпник!

— Не го осъждайте! Нищо не ми е разказал за предишния си живот, но той е човек на честта и само тежки удари на съдбата може да са го принудили на тази крачка. Аз не защитавам Калаф, не го и осъждам, знам само, че страшно много иска час по-скоро да замине от тази страна, а не може. Точно в това ще му помогна. Искам да го освободя.

— Да го освободите ли? Че нали е нужно само да помоли за уволнението си!

— Няма да му разрешат да се уволни, защото веднага ще заподозрат, че пак ще се върне към християнството.

— Ами тогава да си вземе отпуск и да премине границата.

— Лесно е да се каже. Да предположим, че получи отпуск и избяга, ами после? Той е беден. От какво ще живее? Тогава ще има нужда от заможен покровител, който да се грижи за него.

— И този човек сте Вие, нали?

— Да. Ще го взема със себе си в Америка. Ще отплаваме с първия параход, който напусне пристанището на Голета, а тъй като и Вие ще използвате същия плавателен съд, най-искрено Ви разказах как стоят нещата. А ако се нуждая от нечия помощ, ще имате ли добрината да ме подкрепите?

— С най-голямо удоволствие, мистър Хънтър — отвърнах аз зарадван, че избра тъкмо мен за свой съюзник. — По какъв начин бих могъл да Ви помогна?

— В момента все още не знам. Преди всичко бих искал да Ви помоля да осигурите връзката между него и мен.

— Връзката ли? Че не искате ли лично да контактувате с него?

— Не, поне не открито. Навярно ще се съгласите, че имам достатъчно основание да стоя в сянка щом съм решил да отвлека един офицер. Ако излезе наяве, че съм му помогнал да избяга, по-късно мога да си имам големи неприятности. Известно време той не беше в Тунис и не знам дали вече се е върнал. Трябва да го разбера без самият аз да тръгна да разпитвам. Ще бъдете ли така добър да го направите вместо мен?

— С голямо удоволствие.

— Тогава да Ви кажа, че няма да сляза в Голета, външното пристанище на Тунис. Капитанът има указания да ме свали на сушата още при Рас Хамарат. [8] Предпланини, нос (геогр.) — Б. нем. изд. Оттам тайно ще се отправя към разположения на югоизток от Тунис Гадис, където живее един приятел на моя колагасъ. Той е търговец на коне и се казва Бу Марама. Ще се крия в дома му докато заедно с беглеца се кача на борда на кораба, защото никой не бива да узнае, че съм бил наблизо и че съм замесен в тази игра. Обаче Вие ще стигнете до пристанището, ще се осведомите дали Калаф бен Урик вече се е върнал, а после ще дойдете в Гадис при Бу Марама, за да ми кажете какво сте научили. Твърде много ли искам от Вас?

— Не. Имам известна слабост към приключенията, тъй че с най-голямо удоволствие се поставям на ваше разположение. Много ще се радвам, ако ми се даде възможност да допринеса макар и мъничко за освобождаването на капитана.

— Значи се споразумяхме. Ще ми помогнете. Приятел сте на Емъри Ботуел, нали?

— Да.

— Тогава няма да ви разделям. Ще спите в една и съща каюта, а вашия сомалиец ще дойде при мен. Имате ли нещо против?