Карл Май - Крюгер Бей

— Не, защото такива няма да има, тъй като ще пътувам със съвсем сигурна охрана.

— Каква е тя?

— Сър Емъри ще язди заедно с мен.

— Той? Наистина ли? — разочаровано попита мнимият Хънтър. Бях уверен, че ще се качи с мен на борда на кораба.

— Е, сега това няма да стане. Когато чу какви са намеренията ми, той веднага реши да ме придружи. Естествено се радвам, защото Емъри е много опитен човек и неговата компания ще ми бъде извънредно полезна. Но аз тръгвам на път не само с него, а и със съвсем друг ескорт — с Крюгер Бей.

— С него ли? Наистина?

— Да. Повелителя на войската ще вземе със себе си конница. Както виждате изобщо нямам основание да се страхувам.

— Конница ли? И за какво му е?

— За да накаже улед аярите.

— Странно! Чух за тези бедуини, но ми се струва, че вече са наказани! Нали колагасъ Калаф бен Урик предприе поход срещу тях, за да ги усмири!

— Добре го знам, а с това най-после стигаме и до целта на посещението ми. Както ми бяхте поръчали, аз разпитах за колагасъ.

— Е, върнал ли се е?

— Не, случило му се е нещо неприятно.

— Неприятно ли? — сепна се той изплашено. — Наистина ли?

— Да. Вместо да победи улед аярите, той е бил напълно обграден от тях. Един-единствен войник е успял да избяга и да ни доложи за случилото се.

— Тогава трябва час по-скоро да се изпрати помощ! Той скочи на крака и започна възбудено да се разхожда нагоре-надолу из стаята. И това не беше никак чудно, защото според думите ми неговият баща се намираше в голяма опасност. После припряно каза:

— Тъй като Крюгер Бей Ви смята за свой приятел, то Вие несъмнено имате известно влияние върху него. Не можете ли да издействате от него изпращането на помощ за колагасъ?

— Мистър Хънтър, въпросът Ви е излишен. Нали чухте от мен, че още утре Повелителя на войската тръгва на път начело на конница!

— Срещу улед аярите ли ще потегли?

— Да. Веднага щом изплъзналият се пратеник донесе лошата вест се започнаха приготовления за поход. Крюгер Бей ще предвожда три ескадрона.

— Три? Мислите ли, че ще са достатъчни, за да спасят колагасъ?

— Да, ако междувременно не го убият. Опасността е много голяма, а дотам има приблизително пет дни път. Пратеникът е пътувал насам пет дни, ние натам също пет, което прави цели десет дни.

— Десет дни! Какво ли не може да се случи за десет дни!

— Наистина, наистина. Без да говорим изобщо за водата колагасъ не разполага с толкова много храна, за да издържи с ескадрона си цели десет дни. Твърде вероятно е да се види принуден да се предаде.

— Господи! Какво да направим?

Той взе още по-бързо да обикаля из стаята като заравяше пръсти в косата си, издаваше неразбираеми възклицания и изобщо се държеше подобно на човек, който е изгубил и ума и дума. Нито се намесих, нито казах нещо. Ако правилно го бях преценил, той неминуемо щеше да вземе онова решение, към което целенасочено се бях опитал да го подтикна, а именно — да поиска да дойде с нас.

Ето че по едно време той изведнъж спря пред мен и попита:

— Значи Вие и сър Емъри ще се присъедините към този военен поход, така ли?

— Да. С нас ще дойде даже и нашият сомалиец Бен Асра.

— И той ли? А какво ще кажете, ако и аз изявя желание да се присъединя към вас?

— Вие ли? Хмм!

— Не ми хъмкайте, а ми отговорете! Защо правите такава физиономия, от която си личи съвършено ясното «не»?

— Защото Ви е наредено да останете тук, за да чакате завръщането на колагасъ.

— Ами! Това не ме интересува повече. Беше уговорено естествено в случай, ако той беше победил. Станало е обаче тъкмо обратното и вече не съм длъжен да се съобразявам с това указание.

Съвсем преднамерено му хвърлих изпитателен поглед. Когато го забеляза, той ми каза:

— Учудвате се на вълнението, което ме е обзело, нали?

— Така е. Този колагасъ изобщо не Ви засяга!

— Прав сте, но аз просто съм си такъв. Предложих му помощта си при освобождението му и имам навика да изпълнявам даденото обещание. Сега той се намира в смъртна опасност. Не съм ли в този случай повече от всякога длъжен да му помогна? Дано не излъжете доверието, което изпитвам към Вас.

— Хмм! Искате да се притечете на помощ на колагасъ, а самият Вие искате помощ!

— Я зарежете вашето недоволно мърморене и непрестанното Ви хъмкане! Сега се радвам, че сте използвали голямата си прилика с онзи Кара бен Немзи, за да заблудите Крюгер Бей. Той Ви мисли за своя приятел и няма да Ви откаже да изпълни едно Ваше напълно разбираемо желание. Ще го помолите ли нещо от мое име?