— Хайде сега да не се напрягаме толкова — казах аз. — Главното е, че вестта трябва да бъде отнесена едва след панаира от Мелник до Караорман-хан. Думата «Са» означава «след» и «зад». Оттук заключавам, че получателят на писмото първо трябва да отиде на панаира, преди да се отправи към Караорман-хан. А за Мелник води тъкмо пътят, по който вчера вечерта тръгнаха тримата конници. Нали?
— Да — отговори Хулам, — така е, ефенди. Баруд ал Амасат е тръгнал за Мелник. Сигурно там ще го намерим.
— Тогава не бива да губим повече време, а да тръгваме по възможно най-бързия начин. Същевременно трябва да изпратим човек в Искендерие при Анри Галингре, за да го предупредим.
— Аз ще имам грижата. Но преди да тръгнете, седнете да се нахраните, а освен това искам да ми позволите да се погрижа за вас!
Накратко казано, след два часа стояхме в двора, готови за път. Бяхме четирима: Оско, Омар, Халеф и аз. Другите трябваше да останат.
— Ефенди — попита Исла, — за колко време се сбогуваме?
— Не знам. Ако скоро намерим тези, които търсим, ще се върна, за да докарам Баруд ал Амасат в Едирне. Ако ги преследваме по-дълго време, възможно е никога повече да не се видим.
— Дано Аллах не пожелае това! А ако се върнеш в родината си, трябва пак да дойдеш някога в Стамбул, за да те видим. Но твоя Хаджи Халеф Омар ще ни изпратиш обратно!
— Ще отида там, където е моят ефенди! — каза Халеф. — Ще се разделим само когато ме изгони!
Дойдоха и тримата гавази, които кадията изпращаше. Едва не се изсмях, като ги видях. Седяха върху дръгливи коне, нито един от които не струваше и сто пиастъра, въоръжени бяха до зъби, но пък имаха най-невинното изражение на лицата в света.
Единият се приближи към мен, погледна ме изпитателно и се осведоми:
— Ефенди, ти ли си Кара Бен Немзи?
— Да — отговорих аз.
— Наредиха ми да се явя при теб. Аз съм гаваз-башията.
Значи той беше най-главен от тримата.
— Имаш ли заповед за арестуване? — попитах аз.
— Да, ефенди.
— Можете ли да яздите добре?
— Препускаме като дяволи. Няма да ти е лесно да се движиш редом с нас.
— Радвам се. Записа ли ви кадията колко трябва да получавате дневно?
— Да. Трябва да плащаш на всеки от нас по десет пиастъра дневно. Ето писмото.
Там наистина беше записано по десет пиастъра на човек на ден, а с кадията бяхме се договорили за съвсем друга цена. Всъщност можех да му изпратя обратно тримата яздещи като дяволи герои, но от един поглед се убедих, че всъщност няма да се наложи да им плащам дълго време. Гаваз-башията висеше на коня си като прилеп на олук, а другите двама, изглежда, бяха обучени по същия образец.
— Знаете ли каква е задачата ви?
— Разбира се! — отговори водачът на нашите спътници. — Трябва да заловим трима негодници, които вие не можете да хванете, и после да ви откараме заедно с тях обратно в Едирне.
Начинът, по който се изразяваха, беше забележителен, но признавам, че тримата много ми допадаха. Предчувствах, че ще се забавляваме. Халеф обаче, изглежда, много се ядосваше, че кадията ни е изпратил такива придружители.
Настъпи мигът на сбогуването. То ставаше по най-живописен ориенталски начин, но с най-искрена сърдечност. Не знаехме дали отново ще се видим, затова сбогуването ни беше за неопределено време, без да е тежкото сбогом за цял живот, но не и беглото довиждане за малко.
Вярно, че се разделях със скъпи приятели, но най-скъпият ми от тях, моят хаджия, все пак оставаше с мен, а това намаляваше унинието, което обхващаше всеки човек пред раздяла.
Смятах, че напускайки Едирне, ще се отправя за Филибе, но поехме в друга посока, на запад по Арда, към много по-големи, отколкото предполагахме, опасности и приключения.
© 1992 Мария Нейкова, превод от немски
Karl May
Von Bagdad nach Stambul, 1886
Източник: http://bezmonitor.com
Редакция: Виктор
Публикация:
Преследване в ориента. Том 3. от Багдад до Стамбул. 1992. Изд. Атика, София. Роман. Превод: от нем. Мария Нейкова [Von Bagdad nach Stambul / Karl MAY]. Формат: 21 см. Офс. изд. Страници: 400. Тираж: 18 000 бр. Цена: 29.90 лв.
1886
Originaltitel der Gesammelten Werke:
Von Bagdad nach Stambul (Bd. 3)
Свалено от «Моята библиотека» http://www.chitanka.info/lib/text/1856
Последна редакция: 2007-02-17 11:35:13
Островна държава (араб.). — Бел. нем. изд.
Слуга на Бога. — Бел. нем. изд.
Афрак — множествено число на фирка, означаващо племе, част от друго по-голямо. — Бел. пр.
Израз, означаващ, че по важни причини имената им трябва да останат неизвестни. — Бел. нем. изд.
Читать дальше