Карл Май - През дебрите на Балкана

— Никой не може да ги намери!

— Нека си стоят там. Не ни трябват. Сихди, какво ще правим с мерзавците? Не можем да ги замъкнем в града.

— Не. Ще останат тук, докато дойдем да ги вземем.

— А не биха ли могли да се освободят?

— Не. Ще се погрижим да останат тук.

— Но това, което намерихме при тях, ще вземем, нали?

— Ще го оставим тук. Полицията трябва да намери всичко така, както го намерихме и ние.

Използвахме поводите на конете, за да завържем тримата пленници още по-здраво, така че им бе абсолютно невъзможно да се помръднат. Но тези предпазни мерки приложихме по безболезен за хората начин. Тъмничаря вързахме напречно на другите двама, така че им бе невъзможно да променят положението на телата си и с търкаляне. После тръгнахме.

Пленниците не казаха нито дума повече. Би било смешно да ни отправят заплахи, а молбите им нямаше да бъдат чути.

Като стигнахме до просеката, Халеф отиде до къщичката на мюбарека, за да види дали все още е заключена.

— Хубав номер би могъл да ни изиграе, ако освободи тримата негодници — каза той.

— Няма да се стигне дотам.

— А като се прибере и иде да ги види?

— Като тръгне нагоре, ние също ще дойдем с него.

— Значи не смяташ, че е възможно той да дойде тук преди нас?

— Не. Ще седи при коджабашията и с болка ще чака да се върнем. Той не може да дойде тук, преди да свърши прочутото съдебно заседание.

— Ако знаеше какво го заплашва!

— Скоро ще го узнае. Трябва да побързаме. Свечерява се. Денят бе превалил и слънцето се скри зад западния хоризонт. Като пристигнахме в конака, разбрахме, че коджабашията е изпратил да повикат гостилничаря Ибарек. Той не се беше върнал. В хана чакаха още двама пратеници, за да отведат и нас. Съобщиха ни, че съдебният състав се е събрал.

— Дръж се храбро, ефенди! — каза ханджията. — Там ще са събрани много хора. Дворът е претъпкан с хора. Любопитни са да чуят как ще се защитавате.

— Вече, общо взето, показах на хората как смятам да се държа.

— Да, затова са двойно по-любопитни да видят човек, който не се страхува от коджабашията.

Тъкмо като тръгвахме, салджията се приближи към нас.

— Господарю — каза ми той, — Не знам как да постъпя идвам при теб тайно за съвет.

— Трябва да свитетелстваш срещу мен ли?

— Да. Мюбарекът ме принуждава. Затова ме е търсил.

— Какво трябва да кажеш срещу мен?

— Че си изложил живота ми на опасност и си ме малтретирал тук, в този двор.

— Направих ли го?

— Не, ефенди.

— Значи той те кара да даваш неверни показания. Ще се разкайва за това.

— Не казвай нищо, господарю! Той ще ми отмъсти.

— Не се тревожи! Няма да има възможност да ти отмъсти.

— Наистина ли?

— Да. Казвам ти самата истина. Няма да може да го направи.

— Тогава бързо се връщам обратно. Тайно се промъкнах дотук.

Тръгнахме бавно след него.

© 1993 Мария Нейкова, превод от немски

Karl May

In den Schluchten des Balkan, 1888

Източник: http://bezmonitor.com

Публикация:

Преследване в ориента. Том 4. из Дебрите на Балкана. 1993. Изд. Атика, София. Роман. Превод: от нем. Мария Нейкова [In den Schluchten des Balkan / Karl MAY]. Формат: 21 см. Офс. изд. Страници: 383. Тираж: 17 000 бр. Цена: 32.90 лв.

Originaltitel der Gesammelten Werke:

In den Schluchten des Balkan (Bd. 4)

Издателство «Атика», том 4

Свалено от «Моята библиотека» http://www.chitanka.info/lib/text/1857

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:53

Нощен пазач — Бел. нем. изд.

Подкова.

Ковач.

Майстор, подковаващ коне. Бел. нем. изд.

Тока, пафта, копче.

Заглавие на четири сборника, признавани от индусите за Божествено откровение. — Бел. пр.

По корем (фр.). — Бел. пр.

Брош — Ritbia tinctorum — растение, използвано за боядисване. — Бел. пр.

Дърво. — Бел. пр.

Турска миля — Бел. нем. изд.

Деридере == Златоград. — Бел. пр.

Съвсем спокойно. — Бел. пр.

Бълхи и въшки. — Бел. пр.

Грах — Бел. пр.

Еврейски патриарх, дядо на Ной, живял 959 г. — Бел. пр.

Пътуващ инкогнито велможа. — Бел. нем. изд.

Главен писар. — Бел. пр.

Мюсюлмански отшелник. — Бел. пр.