Карл Май - През страната на скипетарите

Предната стая беше почти празна. Виждаше се, че е предназначена за посрещане на гости. Като понечихме да влезем в следващата, забелязах нишки, които се кръстосваха горе, долу и в средата, напречно пред входа. Предпазливо докоснах една от тях с дръжката на камшика и веднага се чу трясък от изстрел. Размяукаха се котки, едно куче излая, закрещяха гарвани и се чуваха какви ли не още гласове.

— О, Аллах! — засмя се Халеф. — Вероятно се намираме в Ноевия ковчег. Но, сихди, предлагам да не продължаваме навътре. Нека почакаме, докато се съмне.

Съгласих се. Въпреки че не вярвах старият мюбарек да притежава необикновени познания, може тези, които имаше, да са били достатъчни за изработването на някакво безотказно приспособление за обезвреждане на чужди пришълци. Заключихме отново и изгасихме факела.

Като тръгвахме по обратния път, към нас се спусна някаква женска фигура. Не можах да видя лицето й. Тя хвана края на дрехата ми и притисна устни към нея, още преди да успея да й попреча.

— Видях на светлината на факлата, че си ти, ефенди, и исках още веднъж да ти благодаря. Беше билкарката Небатия.

— Какво търсиш тук горе? — попитах я аз. — Присъства ли на залавянето на пленниците?

— Не. Не изпитвам радост да гледам такива нещастни хора. Но бях в двора на коджабашията, като трябваше да те съдят. Ефенди, ти се държа храбро, но си спечели и зъл враг.

— Кой? Мюбарекът ли?

— Нямам предвид него, въпреки че и той те мрази. Говоря за коджабашията.

— Не се и надявам да ме удостои с особена любов, но и като враг няма от какво да се страхувам от него.

— Въпреки това те моля да бъдеш предпазлив!

— Толкова ли е зъл?

— Да. Съдията е олицетворение на властта, но тайно подпомага хората на Жълтоликия.

— А! Откъде знаеш това?

— Често е идвал тук горе при мюбарека.

— Не се ли лъжеш?

— Не, виждала съм го съвсем ясно на лунната светлина, а в тъмните нощи съм разпознавала гласа му.

— Хм! Толкова често ли си идвала тук горе?

— Да, въпреки че мюбарекът ми беше забранил. Обичам нощта. Тя е приятелка на човека. Оставя го сам с Бога и не позволява да бъде попречено на молитвата му. А има и растения, които могат да се намерят само през нощта.

— Наистина ли?

— Да. Както има растения, които ухаят само през нощта, така има и такива, които будуват нощем, а през деня спят. Тук горе има такива нощни приятели, при които седя, за да говоря с тях и да се ослушвам за отговорите им. В последно време ми беше много трудно да правя това. Но днес ти разобличи моя враг. Той е арестуван и аз веднага излязох, за да си откъсна след полунощ един крал.

— Крал ли? И това ли е растение?

— Да. Не го ли познаваш?

— Не.

— То е крал, защото, като умре, с него умира целият му народ.

Пред мен беше една странна жена със затрогващо добро сърце. Тя трябваше да полага много усилия да се грижи за семейството си и въпреки това намираше време да прекарва часове наред през нощта с растенията, да разговаря с тях и да се вслушва в тайните на тяхното битие.

— Как е името на това растение? — попитах аз любопитно.

— Хаджи Мариям. Жалко, че не го познаваш!

— Знам го, но не знаех, че има крал.

— Много малко хора знаят това, а сред тях много рядко има някой щастливец, който може да намери крал. Човек трябва да обича Хаджи Мариям и много добре да го познава, едва тогава може да намери краля. Народът му обикновено расте на неплодородни места, в планините, в цепнатини на скали и пусти склонове. Растенията винаги са наредени в кръг, понякога малък, друг път голям, а точно в средата на този кръг се намира кралят.

Това беше ново за мен. Хаджи Мариям означава «Мариин кръст». Това цвете расте и в Германия и народът го нарича «Мариин кръст» [7] У нас това растение носи наименованието „бял трън“. — Бел. пр. . Колко странно, че името му по склоновете на планината Ерц звучи така, както и в планините Бабуна и Плачковска в Турция!

Небатия продължи да говори по любимата си тема:

— Този трън е много сух и чуплив. Не израства нависоко и има тънко стебло. Но кралят е голям и с всяка изминала година става все по-голям. Стеблото му е тънко като острие на нож. Но на ширина може да достигне до две длани и най-отгоре има дълъг, тесен цвят, върху чиято тъмна основа се извива светла зигзагообразна змия. Тази змия свети през нощта. Често съм виждала това растение и днес отново ще го видя. Като бъде откъснат кралят, всичките му поданици загиват. Като измине един месец, те вече са мъртви. Иначе те живеят дълго. Кралят, когото ще откъсна днес, е на около десет години.