Карл Май - Капитанът на корсарите

— Мнимата неблагодарност на отечеството е била вече за мнозина импулс за велики дела. И вие също няма да се оплаквате.

Казват, че водите някакъв процес?

— Отказват да ми дадат спечелени от мене суми, които трябва да изразходвам в полза на хората, оставени да разчитат само на моята помощ.

— Убеден съм, че ще намерите справедливост. Виждам тук разгънати карти. Използва ли министърът вашия опит?

— Имах щастието и възможността да дам няколко кратки отговора.

— Но които бяха от голямо значение за мен — допълни министърът. — Капитан Сюркуф е човекът, към когото трябва да се обръщаме, когато искаме да бъдем осведомявани за нашите работи в Индия.

— И аз се интересувам много от тези работи -забеляза императорът. — Ще определя подходящ час за един такъв разговор. С движение на ръката си той даде знак, че Сюркуф може да си върви…

Какво беше удивлението на чичо Кардитон, когато след няколко дни пред вратата му спря карета и от нея слезе адютант на императора. Той го попита за капитан Сюркуф и като чу, че в момента не е в странноприемницата, заповяда на чичо Кардитон да му предаде, че Негово величество ще благоволи да го приеме на следващия ден по обед. Каретата беше вече отдавна изчезнала, но добрият чичо Кардитон продължаваше все още да стои пред вратата си с отворена уста. Каква чест за неговата странноприемница! Трябваше веднага да разкаже всичко на постоянните си посетители, въпреки че всъщност нямаше никакво време за това!

На другия ден Сюркуф се озова в Тюйлери няколко минути преди уречения час и точно в дванадесет часа бе отведен при императора. Наполеон го прие в същото помещение, където се беше състояла и нещастната аудиенция с Робърт Фултън. Корсиканецът хвърли проницателен поглед към стройната фигура на човека от Сен Мало [49] родното място на Робер Сюркуф. Б. нем. изд. , като отвърна на дълбокия му поклон с едва забележимо накланяне на главата си.

— Капитан Сюркуф — започна той, — заех се с вашата работа. Ще ви изплатят оспорваната сума веднага щом пожелаете.

Той замълча, като че ли очакваше да чуе поток от благодарствени думи. Морякът обаче каза просто:

— Сир, благодаря ви! Считах френските съдии за достатъчно справедливи, за да не се безпокоя с моите работи.

— Не ви разбирам — прекъсна го бързо императорът. — Вашият въпрос бе решен чрез мен по-бързо, но резултатът щеше да бъде съвършено същият и след съдийското решение. Същото се отнася и до отнетата от вас фрегата на англичаните, чиято стойност е определена междувременно. Вземете този портфейл! Той съдържа точната сума, която ви се полага.

Той посегна към портфейла, намиращ се на една малка масичка до него и му го подаде. Сюркуф го пое с благодарствен поклон и каза:

— Благодаря още веднъж, Ваше Величество! По този начин ми се спестява един по-продължителен бездеен престой в Париж и сега мога да се върна да изпълнявам дълга си.

— Искате да напуснете Франция?

— Да.

— Сега, когато всички пристанища са блокирани и никой кораб не може да излезе в открито море!

— Сир — Сюркуф се усмихна, — въпреки блокадата влязох в пристанището. Ще успея да изляза и в открито море.

— Eh, bien [50] (fr.) — Е, добре! Б. пр. ! Мога ли да изпълня някое ваше желание?

— Имам дори две желания, които бих искал да изкажа пред Ваше Величество. Първото засяга моя храбър лейтенант Берт Ервияр. Въпреки младостта си, той е един от най-способните моряци, които познавам. Няма неприятелски кораб, който да не съм завладял, след като веднъж кракът ми е стъпил на палубата му. Ервияр е бил мой спътник във всичките ми победи. Флотът на Франция ще има голяма полза от него.

— Иска да ви напусне ли?

— Той дори не знае, че моля Ваше Величество за един кораб за него.

— Ще получи фрегатата, която е отнел от англичаните заедно с вас! А втората ви молба?

— Тя засяга моя боцман. Той е немец и се е числял към онези дванадесет хиляди войници от Хесен, които е трябвало да пролеят кръвта си за Англия в Северна Америка. Но той не е искал да се бие срещу съюза на щатите в Северна Америка и избягал. Тъй като след дезертирането си не е имал възможност да се върне в родината, загубил любимата си годеница, едно не малко имущество и не можал да затвори очите на родителите си. Станал моряк, обиколил всички морета, бил тормозен от зловещия капитан Шутър и успя да избяга при мен, като ми помогна да заловя «Eagle». Оттогава той служи на Франция многократно, защото е винаги сред най-първите при всеки кораб, пленяван от мен. Той копнее да се завърне в родината си и ме помоли настойчиво да представя на Ваше Величество тъжбата му с надежда за най-височайше застъпничество.