Карл Май - Капитанът на корсарите

— Пара или пушек, е все едно! Как може пушекът да има сила да придвижи цял кораб? C’est drole — смешно е!

Фултън не се осмели да го поправи отново, но отвърна с най-учтив и внимателен тон:

— Все пак повтарям и твърдя настойчиво, че онзи владетел, който притежава първите параходи, за кратко време ще стане господар на всички морета. Разноските за няколко опита са смешно малки пред тази перспектива. Ще припомня омразата на Англия към Франция. Ако владетелят на френската нация би имал флот от параходи, той би могъл да налага законите си в Лондон на англичаните.

Наполеон се отдръпна от прозореца, до който двамата бяха останали прави, и каза студено:

— Mon ami [42] (фр.) — приятелю. Б. пр. , не съм свикнал да доверявам успехите си на парата. Напълно съм осведомен относно проекта ви и се виждам принуден да го отхвърля.

Едно гордо движение на ръката му за сбогом показа на Фултън, че аудиенцията е приключила.

Фултън си тръгна. Една голяма надежда го беше изоставила. Но консулът дори и не подозираше, че донякъде, като император в изгнание, щеше да си спомня за този час със съжаление.

Но след малко повече от година на него му беше напомнено за този час. Бонапарт, станал междувременно император, беше събрал близо до Булон и Утрехт значителни военни сили, за да стъпи на английския бряг. Вследствие на това англичаните бяха засилили надзора си над френските пристанища по такъв начин, че нито един френски кораб не беше успял да се измъкне. Освен това английските кораби кръстосваха пред бреговете на Франция, спираха всеки срещнат кораб и го претърсваха; ако корабът беше френски или носеше стоки за Франция, те го пленяваха веднага. Това безизходно положение създаваше страшно много работа на министъра на марината. Почти ежедневно той разговаряше с императора и тези разговори завършваха обикновено с взаимно изнервяне.

По време на едно от тези бурни събеседвания, тъкмо когато пак ставаше въпрос за безкомпромисната блокада на всички пристанища, министърът каза:

— В това бедствено положение се радваме толкова повече да чуем, че все пак още има мъже, които могат да се мерят по смелост и сръчност с тези британски морски вълци.

Императорът го погледна въпросително:

— Какво има — попита той, — да не би Хюг да е направил нещо? Адмирал Хюг беше именно един от малкото френски моряци, които понякога провеждаха успешни операции.

— Не — отвърна министърът. — Става въпрос за нещо друго; прилича почти на малък морски роман.

— Говорете, колкото и малко да се интересувам от романи!

— Една фрегата от английската ескадра на комодора [43] (англ.) — флотски командир по чин след контраадмирал (в Англия и САЩ). Б. пр. Денси хвърлила котва край Бел-Ил срещу Льо Пале, за да сплаши малките селища на острова. Докато екипажът се намирал на сушата, пристигнал малък бриг с издути платна, вдигнал английския флаг, доближил борда си до борда на фрегатата, пленил я, вдигнал френски флаг и отплавал. На следващото утро същата тази фрегата се приближава най-спокойно към английската ескадра, блокирала пристанището на Брест. Бригът я следвал със свален флаг, като че ли бил пленен от нея. Тя издигнала гордо английското знаме и тъй като всеки капитан познавал фрегатата, всички си помислили, че комодорът Денси я е изпратил с някакво специално поръчение до командира на ескадрата пред Брест и че по пътя тя е пленила френския кораб. Фрегатата поздравила и всички кораби от ескадрата й отвърнали. Отправила се към адмиралския кораб и си дала вид, като че ли ще легне в дрейф, обаче внезапно свалила английския флаг и нагоре полетяло френското знаме. Бригът последвал примера й. Двата кораба изпратили снарядите на всичките си оръдия от бордовете, обърнати към огромното туловище на английския адмиралски кораб, който бил линеен кораб със сто и двадесет оръдия, после опънали моментално всички платна и се измъкнали щастливо под закрилата на батареите от Льо Гуле [44] тесният вход към рейда на Брест. Б. пр. . Англичаните, които, естествено, се приготвили светкавично за преследване, били принудени да се върнат поради огъня на батареите.

Очите на императора заблестяха.

— Това е такова геройство, в което трудно може да се повярва — извика той.

— Сир [45] (фр.) — обръщение към крале. Б. пр. , разказвам един факт!

— Вярно, че и аз самият бях свидетел на подобна геройска постъпка. Един съвсем млад моряк плени английски кораб и мина с него съвсем открито между флота и адмирал Худ. Този човек се казваше Робер Сюркуф и е същият, за чиито подвизи научаваме новини с всяка поща от Индия. Впрочем вашият герой трябва да познава доста добре бреговете на Бретан и пристанището на Брест.