Карл Май - Капитанът на корсарите

За кратко време потегли дълго шествие и скоро трябваше да бъдат спуснати лодките от кораба във водата, за да откарат на борда моряците и дайаките. Там туземците получиха едно малко оръдие заедно с мунициите и всички обещани предмети.

Сюркуф остана три дни в залива Сакуру, след което се сбогува сърдечно с малайците и свещеника, когото беше снабдил богато с всичко необходимо. На това място той оставяше истински приятели и по този начин разполагаше с пристанище, където можеше да се скрие в случай на нужда. По-късно той често хвърляше котва тук.

Капитан Шутър бе отведен на остров Мавриций, за да бъде изправен пред военен съд като пират. Повече нищо не се чу за него и е много вероятно твърде скоро да е намерил своя заслужен край.

Френската революция бе завършила своя кръговрат.

От консулството бе възникнала империята и възвеличалият се дребен корсиканец се беше обградил с блестяща придворна свита от висши офицери и висши сановници. Цяла Европа се покоряваше на гласа му и само гордият Албион презрително отказваше да се включи в политическия концерт по неговите партитури. Така както се беше издигнала звездата му, така трябваше и да залезе, да изчезне, внезапно, от нищото в нищото — като метеор, на който не бе съдено да се завърне.

От години френските пристанища бяха блокирани от англичаните така енергично, че само много рядко се удаваше на някой френски кораб да излезе в открито море. Тази блокада, разбира се, напълно сковаваше търговията на Франция. Впрочем Франция бе принудена да отстъпи на Англия почти всичките си колонии, а с това бе понесла съвършено непоправими загуби. Тя би могла да се предпази от тези удари или би могла да отвърне на тях, но Наполеон не беше моряк и вече замисляше грандиозния, по-късно така печално завършил план, да нападне Англия в Индия през завладяната Русия. За тази цел той се нуждаеше от мощна междудържавна коалиция в сърцето на Европа и той съсредоточи цялото си внимание към нея, вместо да избере друг, по-кратък, по-сигурен път, който нямаше да погълне толкова средства.

Опитите му да стъпи на бреговете на Великобритания бяха завършвали винаги безуспешно. Липсваше боеспособен флот, липсваха и мъже, чиито имена можеха да бъдат споменати редом с имената на тогавашните британски адмирали. Построяването на нови кораби изискваше значителни суми, но щом те излезнеха в открито море, ставаха плячка на англичаните. И въпреки всичко Наполеон имаше възможността още през 1801 година да се обогати с едно откритие, чрез което би накарал Англия да трепери от страх. Робърт Фултън, прочутият американски изобретател, беше дошъл в Париж, за да докаже, че е възможно корабите да се движат посредством силата на парата. Заедно с тогавашния американски представител в Париж, Ливингстън, той извърши различни опити, на които обаче не бе обърнато внимание. По тази причина той отиде в Англия, но и там не намери привърженици. Въпреки това не се отказа от идеята си и две години по-късно се завърна в Париж.

По Сена заплава неговият първи опитен параход, но и този път той не намери никаква подкрепа. Тогава се обърна лично към първия консул и му беше разрешена аудиенция. В една стая на двореца Тюйлери застанаха един срещу друг геният на парната машина и героят на военните битки.

— Силата на парата — каза Фултън след продължителна дискусия над изобретението му — ще допринесе на корабоплаването неимоверно голяма полза и ще го тласне напред по неподозиран начин. Големите разстояния ще изчезнат, трудностите ще се опростят, ще намалеят опасностите и нещастните случаи. Маневреността на всеки кораб ще се удесетори, щом като вече няма да зависи от вятъра и от платната. Онзи владетел, който пръв построи военни кораби с пара, ще превъзхожда всеки флот в света.

Консулът го слушаше мълчаливо, усмихнат саркастично. После той хвана Фултън за ръката и го притегли към прозореца. Като посочи надолу към преминаващото човешко множество, той попита с подигравателен глас:

— Виждате ли новото изобретение, което мнозина от хората носят между устните си?

— Виждам го — отвърна Фултън. — Това е пурата, която и хората във Франция са започнали да пушат.

— Е, добре! Всички тези пушачи са живи парни машини. Само изпущат пара и нищо повече!

— Осмелявам се да отбележа, че не бива да се смесва пушекът с парата. Онова, което се образува при пушенето на пура, не е пара.

При тази забележка веждите на първия консул се свиха гневно. Не беше свикнал да бъде поправян от обикновени изобретатели. Затова и гласът му прозвуча по-грубо , отколкото досега: