Карл Май - Капитанът на корсарите

— Така е, защото е роден в Бретан.

— И Робер Сюркуф е бретанец. Как се казва вашият човек?

Необходимо е да запомним това име, защото собственикът му може да ни потрябва.

— Ваше Величество, споменахте вече два пъти името му.

— Ах! Сюркуф ли е? Наистина ли е Сюркуф?

— Самият той, сир!

— Тогава вярвам в пленяването на фрегатата. Това е такъв майсторски номер, който не може да бъде повторен от друг. Трябва да опитаме да задържим този човек, да му дадем на първо време един линеен кораб, а после ескадра. Запомнете добре, това е моята воля!

— Благодаря на Ваше Величество от негово име. Той ни носи не само пленената фрегата, а също и доклади, писма и пари от Ил дьо Франс [46] старото (френско) наименование на о. Мавриций. Б. пр. и Ил Бурбон. Губернаторът на Ил дьо Франс ми съобщава, че през последните три месеца е получил от Сюркуф единадесет кораба, които този наш смел съотечественик е отнел от англичаните. Франция благодари на Сюркуф не само за това изключително ощетяване на врага, но и за големите парични суми, получени от продажбата на плячката заедно с товарите. Убеден съм, че този млад бретанец може да стане страшилище за англичаните, ако му се разреши да заеме подходящо място. А при това е толкова скромен и непретенциозен, както рядко съм виждал човек с неговите заслуги.

— Как, вие го познавате? — попита императорът бързо.

— Извинете, сир! Забравих да кажа, че той ме помоли вчера за аудиенция, която му е разрешена за днес.

— Значи се намира в Париж?

— Той е тук, за да заведе процес срещу губернатора на Ил дьо Франс, който отказва да му изпрати цялата полагаема се част от няколко заловени Кораба.

— Колко е голяма тази сума?

— Към милион и половина франка. Той вече спечели един подобен процес срещу губернатора, където законодателното тяло реши нещата в полза на Сюркуф. Тогава ставаше дума точно за 700 000 франка.

— Но един такъв корсар печели страшно много пари!

— Само корсар с предприемчивостта и разума на Сюркуф. Но нека Ваше Величество благоволи да помисли за сумите, които са му необходими да поддържа кораба си винаги в добро състояние.

Впрочем всички знаят добре, че Сюркуф не задържа нито един франк за себе си; той е и баща, и приятел, и ковчежник на нашите поселища в Индия, които за съжаление така често са предоставени само на неговата закрила и щедрост.

— Ще спечели ли процеса?

— Не се съмнявам нито за миг.

— Мога и сам да уредя тази работа, за да не пострада справедливостта от някое decision arbitraire [47] (фр.) — своеволно решение. Б. пр. . Възможно ли е да се видя с този Сюркуф, но сякаш случайно?

Аз трябва да разговарям с него. Ще определи ли Ваше Величество кога да се проведе този разговор при мен?

— В единадесет часа преди обед. Ще имате грижата да бъдете точен. А каква е неговата част от фрегатата?

— Вече са започнали да оценяват кораба.

— Може да не се занимават с това. Сам ще възнаградя Сюркуф!…

В предградието Поасониер имаше една странноприемница. Не беше някои луксозен хотел, но все пак там можеше да се отседне твърде удобно, а собственикът й имаше обичай да приема само почтени хора, нещо, което беше известно на всичките му посетители. Това беше добрият чичо Кардитон, който разказваше с удоволствие и твърде обширно на всеки свой гост, че по-рано е притежавал кръчма в Тулон, но с помощта на прочутия капитан Сюркуф се позамогнал дотолкова, та успял да се премести в Париж и да купи тази хубава странноприемница.

От предния ден чичо Кардитон се намираше в много повишено настроение и имаше необичайно много работа: Робер Сюркуф бе дошъл да живее при него, и то не сам, а със своя лейтенант Ервияр, с боцмана Холмерс и неколцина моряци от «Сокол». Разбира се, тези скъпи гости трябваше да бъдат обслужени по най-добрия и грижлив начин и ето защо никак не беше чудно, че чичо Кардитон нямаше особено много време за останалите клиенти. Все пак той намираше по някоя свободна минутка, колкото да разкаже на постоянните си посетители, че вчера, веднага след пристигането си капитан Сюркуф отишъл при министъра, а преди малко един лакей с богато украсена ливрея бил донесъл писмо;

Сюркуф. Досега при него не бил отсядал гост, който да си е имал работа с някой министър на императора, а можело да бъдат изброени много знатни хотели, чиито посетители никога не били разговаряли с министри.

Това писмо съдържаше нареждане за Сюркуф да се яви на следващия ден сутринта точно в единадесет часа при министъра на флота. Когато на следното утро той влезе в двореца на министъра, беше отведен направо в неговата работна стая. Високопоставеният служител го посрещна с изискана учтивост.