Карл Май - Капитанът на корсарите

— Наредих да ви извикат — започна той — не за да разговаряме за вашите процеси, а за да ме осведомите по някои въпроси на мореплаването относно районите, които кръстосвате най-много. Сега тук има толкова малко хора, от които човек би могъл да получи тези необходими сведения, че не ми се искаше да пропусна присъствието ви в Париж, без да го използвам.

И ето че той започна да вади множество морски карти, над които разговорите се водеха все по-оживено. Сюркуф имаше възможността да изложи богатия си опит по един спокоен и непретенциозен начин, а министърът не криеше, че младият моряк го интересува все повече и повече.

В един момент вратата се отвори внезапно и лакеят съобщи за идването на императора, който влезе едновременно със съобщението.

— Ексцеленц [48] превъзходителство (като титла). Б. пр. — каза той, — идвам лично, за да обсъдим една изключително важна… Ах! — прекъсна той мисълта си, — вие сте зает.

— Вече свършвам, а и изобщо съм на разположение на Ваше Величество по всяко време — гласеше отговорът.

Императорът наблюдаваше внимателно Сюркуф, за да види какво впечатление му прави внезапното появяване на владетеля на Франция. Ако беше мислил, че капитанът ще се смути, то се беше излъгал, защото Сюркуф не промени с нищо израза на лицето си, нито пък пребледня; тъмният загар от лицето си остана същият; той само отстъпи настрани с дълбок почтителен поклон, като отправи погледа си към министъра, защото очакваше да бъде освободен.

— Това е капитан Сюркуф, Ваше Величество — представи го министърът.

— Капитан ли? — попита Наполеон студено. А после добави с остър тон, като че ли имаше намерение да го смъмри: — А кой ви е направил капитан?

Този тон и този въпрос, които биха смаяли някой друг, не смутиха ни най-малко Сюркуф. Той отговори спокойно, но с един поглед, който беше по-красноречив, отколкото това се допускаше от смиреното покорство:

— Не Франция, сир, а морският обичай; Франция не ми даде кораб, тогава аз си взех един. От този момент започнаха да ме наричат капитан. Може би онези хора, които с тази дума показаха уважението си към мен, да не знаят някоя друга, по-подходяща. Защото отмина времето, когато беше достатъчно да наречеш някого просто «гражданин».

Той беше парирал атаката на императора и му беше отвърнал едновременно с два удара. А че те бяха попаднали в целта, пролича от малката бръчка, която се появи над носа на Наполеон.

— Да не би да копнеете по онова време? — попита императорът с онази кротост и прямота, които му бяха присъщи, когато искаше да проникне до дъното на душата на някой човек.

Този въпрос беше опасен, но Сюркуф отвърна спокойно:

— Преди всичко копнея за щастието на отечеството си. В онова време Франция не беше щастлива, дано сега бъде иначе!

— А какво разбирате под щастието на един народ и по-точно какво разбирате под щастието на френската нация? — попита Наполеон надменно усмихнат.

— Нищо друго освен това, което разбирам под щастие на човечеството: духовно и материално благоденствие.

— Какво е необходимо за това?

— Миролюбиво управление и свободен път за честните произведения на ума и ръцете.

— А ако не е възможно това мирно управление?

— Тогава ще бъде постигнато насила чрез достойни средства, които трябва да се употребят умно и енергично! Няма мир без предварителна борба!

— Считате ли корсарството за едно от тези достойни средства? — попита императорът с усмивка.

— Не — прозвуча искреният отговор. — Ще дойде времето, когато ще осъдят това печално начинание и всички морски нации ще обединят усилията си за неговото отменяне. Аз самият съм корсар, но без да се чувствам осъждан от собствената си съвест, защото винаги и при всички мои постъпки съм се стремил да избягвам твърдостта и жестокостта, стремил съм се да извличам от делата си полза за добрите хора. Имам правото да се чувствувам свободен от всяка вина и несправедливост, защото аз съм човекът, който се гърчи под крака на неприятеля, червеят, който няма челюстите на лъва или лапите на мечката.

— Но все пак един много респектиращ червей — Наполеон не можа да сдържи тази забележка. — От време на време чуваме за вас. Защо не постъпите на служба във флота?

— Защото флотът не искаше и да знае за мене.

— Може би са си променили мнението. Ще трябва да попитате!

— Който веднъж ми покаже вратата си, не може да очаква, че аз ще бъда онзи, който ще помоли да влезе. Наистина ми дадоха да разбера, че са доволни от скромните ми успехи. И други страни са ми правили от време на време предложения, но нямам повод и причина да променя възгледите си. Борил съм се за отечеството си, въпреки че то ме отблъсна; ще му остана верен завинаги, дори и в случай, че не ми предложи нищо по-различно от това досега.