Матю Райли - Храмът на инките

Уилям светкавично му нанесе яростен удар с дясната си ръка. Главата на нациста рязко отскочи назад.

Рейс продължи да го удря, докато противникът му омаломощено отстъпваше назад.

— Махай…

Удар.

— … се…

Удар.

— … от…

Удар.

— … моя…

Удар.

— … кораб!

Накрая немецът се блъсна в перилата на катера, преметна се отгоре и падна във водата.

Задъхан и с ожулени кокалчета на ръцете, Уилям погледна след него и тежко преглътна. Скоро видя познатите вълнички да се приближават към нациста и се извърна. Откъм водата се разнесоха отчаяни крясъци.

Рене предпазливо напредваше по коридора в командния кораб, когато неочаквано чу гласове. Идваха от една от стаите отдясно.

Тя пристъпи към вратата и надзърна иззад касата.

В центъра на свръхмодерна лаборатория стоеше мъж, когото познаваше. Той бе възрастен, но едър и дебел, с тлъст бичи врат и огромна брадичка. Голямото му шкембе силно опъваше бялата му риза.

Рене затаи дъх.

Това беше Одило Ерхарт.

Шефът на щурмоваците.

Един от най-жестоките нацисти от Втората световна война.

Сега трябва да бе на седемдесет и пет години, ала не изглеждаше по-възрастен от петдесет. Класическите арийски черти на лицето му все още бяха очевидни, макар и изхабени от възрастта. Светлорусата му коса оредяваше на темето и по кожата се виждаха грозни кафяви рани. Сините му очи безумно искряха, докато лаеше заповеди на хората си.

— … после намерете оня генератор и го изключете, идиоти такива! — изрева по радиостанцията Ерхарт. Той посочи с дебелия си показалец един от командосите. — Ти! Хауптщурмфюрер! Веднага ми доведи Анистазе!

Лабораторията представляваше смесица от стъкло и хром. Покрай стените бяха наредени суперкомпютри „Крей“, върху работните маси имаше вакуумни камери. Във всички посоки тичаха лаборанти в бели престилки, командоси с пистолети излизаха през главната стъклена врата, която водеше към задната хеликоптерна площадка.

Ала очите на Рене бяха насочени единствено към предмета, който нацистът държеше в лявата си ръка.

Предмет, увит в оръфан лилав плат.

Идолът.

В този момент откъм площадката влезе Хайнрих Анистазе и застана мирно пред Ерхарт.

— Викали сте ме.

— Какво става?

— Те са навсякъде, хер оберстгрупенфюрер. Трябва да са десетки, може би повече. Изглежда, че са се разделили, атакуват различни части на флота ни и причиняват сериозни щети.

— Тогава тръгваме — каза Ерхарт, подаде идола на Анистазе и го поведе обратно към площадката. — Бързо. Ще занесем идола в хеликоптера и излитаме за мината. После, ако правителствените глави не отговорят навреме на исканията ни, ще заредим тирия в Суперновата и ще я взривим.

От рулевата рубка на новозавладения катер Рейс наблюдаваше речното бойно поле наоколо.

Армадата продължаваше да плава напред, ала вече съвсем не изглеждаше толкова величествена.

Бяха оцелели три патрулни катера, но единият беше негов. От трите хеликоптерни понтона бе останал само един. Движеха се три от петте „Риджид Рейдъра“ — и един от тях беше на Шрьодер.

Последният хеликоптер продължаваше да сее опустошения от въздуха.

На четиридесетина метра зад себе си Рейс видя хидроплана на Дъги, който търсеше свободно пространство, за да излети.

Уилям се обърна и погледна напред.

На около тридесет метра вляво от катера му плаваше огромният команден кораб.

В този момент обаче внезапно забеляза двама души да излизат на задната палуба. Те бързо се насочиха към белия хеликоптер „Бел Джет Рейнджър“ на площадката.

Рейс веднага позна единия от тях. Анистазе.

Другият беше много по-стар — дебел, с мускулест врат и полуоплешивяла глава. Това трябваше да е човекът, за когото бе споменал Шрьодер. Командирът на щурмоваците, Ото Ерхарт или нещо такова.

Анистазе и Ерхарт скочиха в задния отсек на хеликоптера и перките му незабавно се завъртяха.

И тогава разбра.

Бягаха с идола…

Докато наблюдаваше раздвижването на кърмата на командния кораб, с периферното си зрение Рейс улови дребна тъмна фигура, която напредваше покрай десния парапет на катамарана.

Очите му се разшириха.

Това беше Рене.

Здраво притиснала пушката към гърдите си, тя бързо тичаше към кърмата.

Преследваше идола… Съвсем сама!

Пред смаяния поглед на Уилям, Рене изскочи иззад ъгъла и откри огън по нацисткия хеликоптер.

Двама от войниците до вертолета бяха улучени и се строполиха на палубата, но другите просто се обърнаха и започнаха да я обстрелват с калашници.